Тримата учени Карл Дайсерот, Петер Хегеман и Георг Нагел си поделят тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина за откритията им в областта на управляваните от светлина йо̀нни канали и оптогенетиката.
„Мозъкът е най-сложният ни орган. Имаме много малко познания за работата му и много малко методи, за да разширим разбирането си. Разполагаме с анатомични карти и корелации, а сега имаме инструмент, който може да покаже причинно-следствени връзки, така че да получим функционална карта на мозъка и точно да определим коя клетка какво прави. Кои клетки отговарят за формирането на поведение, дори емоции и спомени в мозъка“, обясни Ведел.
По думите й това все още е фундаментална наука, като в момента се събират нови познания от животински модели. Мозъците на бозайниците са сходни, макар че човешкият има повече функции, и чрез изследване на животни можем да научим неща, които са отнасят до човека.
„Да разберем как нормален здрав мозък работи, но и също да започнем да разбираме какво се случва, когато не работи правилно, когато има различни заболявания, засягащи мозъка. Има модели в мишки на деменция, епилепсия, пристрастяване и т.н. Ако установим кои клетки са активни при тези болести при мишка, можем да разберем къде да търсим при хората“, посочи Ведел.
Методът е приложен веднъж при човек с очно заболяване, което причинява слепота вследствие на загуба на фоторецептори, каза тя. В очите все пак остават други неврони, към които учените са приложили един от тези управлявани от светлина йонни канали и частично са възстановили зрението.
„Това е много ранна фаза, но концептуално е много важна“, отбеляза проф. Анна Ведел.