По думите на Байрактар ако транспортният коридор бъде подкрепен и с енергийна инфраструктура, преносът на петрол и природен газ по трасето може да достигне годишна стойност от около 80 милиарда долара.
След среща в Анкара с иракския министър на петрола Басим Мухамед Хюдеир, Байрактар посочи, че енергийните отношения между двете страни навлизат в нов, по-силен етап.
Според Байрактар трасето може да достигне капацитет за пренос на петрол до 2,5 милиона барела на ден. Ирак в момента произвежда около 4 милиона барела петрол дневно, а Кувейт – около 2 милиона барела, като пренасочването на част от това производство към новия маршрут би генерирало между 65 и 70 милиарда долара годишно само от петрол, допълва изданието.
Проектът „Пътят на развитието“ предлага алтернатива за износ на природен газ за Европа, особено от Катар, чийто износ в момента зависи предимно от танкери за втечнен природен газ (LNG) и преминаване през Ормузкия проток, отбелязва още „Хюриет“.
„Ако катарският газ достигне Турция през Ирак по този енергиен път, част от него може да остане за вътрешно потребление, а друга част да бъде изнесена за Европа. Заедно с петрола това оформя икономически потенциал от 80 милиарда долара годишно“, заяви Байрактар.
Виждането на Турция е, че в условията на нарастващо значение на сигурността на доставките, удължаването на петролопровода Киркук-Джейхан до Басра и увеличаването на капацитета му ще създаде силна алтернатива на Ормузкия проток.
Байрактар допълни, че Турската държавна петролна компания цели да заеме по-активна роля в находищата около Киркук и други региони в Ирак. Целта според него е да се постигнат доставки от един милион барела суров петрол, както и да се увеличи търговският обем, утвърждавайки Джейхан като световен енергиен център.
Според пътната карта на проекта „Път на развитието“ е предвидено в първата фаза, (2028–2031 г.), да бъдат пуснати в експлоатация основните капацитети на пристанището и първите свързващи секции от жп линията и магистралата. През втория етап (2033 – 2050 г.) се предвижда разширяване на капацитета за товарни и пътнически превози и изграждане на съпътстващи индустриални зони.