Изследователите съчетават машинно обучение и биохимия, за да пресеят милиони ензими, запазени в биологични бази данни по целия свят и да идентифицират такива, които биха могли да разграждат опасни замърсители, сочи публикация на австралийския Университет „Мърдок".
Правилните биологични инструменти за борба с различните замърсители вероятно са скрити в съществуващите данни, обяснява Джоузеф Боктор, който е докторант във висшето учебно заведение, в материал, публикуван в журнала Nature Reviews: Earth & Environment.
С помощта на машинното обучение би могъл да се прегледа огромен обем от информация, за да се открият подходящи ензими, казва Боктор. Той допълва, че технологията анализира знания за вече изследвани и характеризирани ензими, за да предскаже как структурата на даден ензим би могла да взаимодейства с определени замърсители и да ги разгради.
Този подход може да помогне за по-бързото справяне със замърсителите, които вече се намират в околната среда, докато учените разработват биопластмасови алтернативи, добавя ученият. По думите му устойчивите замърсители като пер- и полифлуороалкиловите вещества (PFAS) и микропластмасите могат да причинят здравословни проблеми, а в земеделските почви вече се съдържа около 23 пъти повече микропластмаса, отколкото в океаните.
Екипът от Иновационния център за биопластмаси към Университета „Мърдок“, който работи съвместно с Организацията за научни и индустриални изследвания на Британската общност (CSIRO) - националната научна агенция на Австралия, сега се съсредоточава върху тестването, валидирането и мащабирането на идентифицираните ензими за използването им в усилията за биоремедиация, която залага на почистване на околната среда с живи организми като бактерии, гъбички, растения.