Караиванова работи в сферата на приемната грижа от 2020 г. По думите ѝ едно от основните предизвикателства в работата е настаняването на по-голямо дете в приемно семейство и трудностите, които могат да възникнат при адаптацията му. Тя определи за себе си три основни етапа в подкрепата на приемните семейства. Първият е свързан с настаняването на детето. През първия месец социалните работници посещават семейството най-малко два пъти, като при необходимост посещенията могат да бъдат и повече. Основно се проследява адаптацията на детето и изграждането на емоционална връзка между него и приемното семейство.
Вторият етап е проследяването на грижите, които се полагат за детето. Семействата получават ежемесечна подкрепа и участват в поддържащи обучения по различни теми, съобразени с възрастта и потребностите на детето. Социалните работници оказват съдействие и при контактите с различни институции – например при избор на личен лекар, медицински прегледи и посещения при специалисти.
„Налагало се е също да придружаваме семейството и до друг град за преглед“, разказа Караиванова.
Като трети и най-важен етап тя определи подкрепата при прекратяване на настаняването на детето. Според нея през целия процес е важно приемният родител да има усещането, че не е сам и може да разчита на професионална подкрепа.
„Важно е приемният родител да се чувства подкрепен, за да може да осигури възможно най-сигурната и стабилна среда за отглеждане на детето“, посочи Караиванова.
Социалният работник трябва да реагира и при възникване на проблеми в ежедневието на детето, включително в детската градина или училището. По думите на Караиванова ангажиментът не приключва с края на работния ден – социалните работници остават на разположение и през почивните дни при необходимост.
Караиванова подчерта, че постоянната подкрепа, консултирането и обученията са важна част от работата с приемните семейства и от създаването на сигурна среда за децата, настанени в тях.