За първи път в Дом Канети на бул. „Славянски“ 12 в Русе на български език ще прозвучат „Гласовете на Маракеш. Записки от едно пътуване“ на Елиас Канети, публикувани от издателството, което също носи името на Нобеловия лауреат. Това е първото събитие в програмата за понеделник, 5 октомври, на Международния литературен фестивал „Полилог 2026“ в Русе. Началото е в 17.30 часа. 

Заглавието звучи като пътепис, но не е съвсем. Защото авторът е Елиас Канети, а той не е съвсем обикновен пътешественик. Не прави опити да получи колкото се може повече информация за местата, които ще посети, не се интересува от забележителности предварително, не научава минимума думи от един чужд език. Разчита на всичките си сетива, за да улови звуците и вибрациите на живота при първото си посещение на африканския континент.

Проф. Пенка Ангелова, която е един от преводачите на книгата, определя 14-те разказа в нея като наблюдения. В първата част на вечерта тя ще я представи и ще обясни подробно защо. През 1954 по покана на английски филмов екип Елиас Канети заминава за триседмично пътуване до Маракеш. Времето е ключово за Мароко, защото две години по-късно страната ще получи политическа независимост от Франция. Още по време на престоя си Канети има възможност да наблюдава живота в този преходен период, за да го отрази впоследствие.

Книгата „Гласовете на Маракеш“ Канети пише 14 години по-късно въз основа на спомени, като се е позовал само на три страници записки. По време на представянето ѝ в Дом Канети ученици от ПГИУ ще четат избрани текстове, а гостите на фестивала ще могат първи да купят книгата.

След кратка пауза вечерта ще продължи с документалния филм на Станимир Трифонов „До утре… Четири портрета и един спомен“. Някои биха казали, че е създаден в далечната 1988-ма година и може би ще бъдат прави, що се отнася за повече от четвърт век време. Но днешните връстници на филмовите герои ще се учудят да разберат колко общо могат да имат с тях. Филмът е дипломната работа на днешния професор Станимир Трифонов. Другите имена в екипа тогава са на доказаните вече днес професионалисти - филмовия критик проф. Александър Донев и не по-малко известния филмов оператор Емил Христов. През 1989г. филмът получава Специалната награда на журито на престижния фестивал за документално кино „Златен ритон“.