Спектакълът на режисьорката Стефани Христова е по едноименната пиеса на Давид Гизелман и влиза в основната програма на театъра като номинация от тазгодишното издание на фестивала „Малък сезон“, чийто фокус е върху младите хора от театъра и останалите изкуства.
Пиесата е поставяна в над 25 държави и е най-известното произведение на съвременния германски драматург. „Господин Колперт“ е черна комедия за скуката, отчуждението и желанието да се почувстваш отново жив. В нея Сара и Ралф канят на вечеря колежката на Сара – Едит, и съпруга ѝ Бастиан. Сара и Ралф започват игра, в която границата между шегата и истината става все по-неясна. Домакините твърдят, че са убили своя колега господин Колперт и са скрили тялото му в апартамента. Така привидно цивилизованата вечер се разпада в поредица от провокации, насилие и абсурдни обрати.
В „Господин Колперт“ сценографията е на Радостина Тенева, а музиката – на Юлиан Стоичков. Участват актьорите Теона Димова, Михаил Недялков, Ивана Керанова, Спартак Тодоров и Мартин Костадинов.
Представлението започна своя живот на сцената на „Дерида“, а през март Давид Гизелман гостува в България, за да го гледа и да участва в открита среща-разговор със Стефани Христова в НАТФИЗ. „Той беше много впечатлен от нашата интерпретация. Това, което го накара да се замисли отново за пиесата си, въпреки че вече я е гледал много пъти, беше аскетиката и минималистичният стил, в който е решена постановката. Това не е просто формален избор, а е мой абсолютно осъзнат режисьорски избор, който концентрира както актьорската енергия, така и конфликта и екзистенциалната проблематика в пиесата“, спомня си режисьорката за срещата.
За Стефани Христова героят господин Колперт е универсален събирателен образ – средностатистическият човек, който е дълбоко вкопан в статуквото и води един стандартизиран и нормиран живот. Един от въпросите, които според нея поставя пиесата, е дали е възможен изход от този стандартизиран живот и какво се случва с човешката индивидуалност и автентичност. Друг проблем, на който спектакълът обръща внимание, е днешното свръхконсумиране на информация, което според Христова води до парализиране на чувствителността на човека и унищожава неговата способност да изпитва емпатия.
„В пиесата показвам, че ние имаме една обвивка на нормалност, но когато тя бива преследвана панически и на всяка цена, тя задушава автентичния човек и автентичното му преживяване и изкарва първичните импулси на човека. За мен това противоречие изкарва на повърхността една много важна тема: нормалното е илюзия, а тези първични и сурови инстинкти са вложени в човешката природа“, обяснява Стефани Христова.