Чърч, който е специалист в компания за киберсигурност, обяснява в публикация в профила си в „Екс“ (Х), че е дал на новия модел на OpenAI GPT-6 Astra еднократна инструкция да декодира кода и след шест часа е получил резултат.
„Първоначално не повярвах“, казва в съобщение до „Лайф сайънс“ инженерът. „Всеки се е сблъсквал с това даден модел да твърди нещо шокиращо, но разликата в този случай е, че решението може да бъде проверено механично“, посочва той и добавя, че няма шанс неправилен ключ да произведе смислен и исторически съответстващ текст.
Писмото е изпратено през 1809 г. по искане на Наполеон от доведения му син Йожен дьо Боарне, вицекрал на Италия, до маршал Огюст дьо Мармон, който се намирал на източния бряг на Адриатическо море, изолиран от останалите френски войски. Закодираната кореспонденция съдържа местоположението на всички френски и съюзнически войски на континента.
Според Чърч единственото публично достъпно изображение на писмото е сканирано копие с ниска резолюция, публикувано във френски военен журнал през 1969 г. То съдържа общо 1300 знака, като 155 са различни един от друг. Шифърът е хомофонен, което означава, че често срещаните букви имат по няколко взаимнозаменяеми символа, отбелязва „Лайф сайънс“.
За да изпълни задачата, GPT-6 Astra търси информация в интернет, при което намира частична таблица на криптолога и историк Даниел Тан. Тя показва значението на 33 от символите или една трета от писмото. Изкуственият интелект използва таблицата, за да разшифрира другите символи и смисъла на съобщението.
„Това е наистина интересно приложение на изкуствения интелект и е ободряващо да видим как ИИ са използва продуктивно, за да се опита да даде решение на историческа загадка“, казва за „Лайф сайънс“ историкът Зак Уайт от Университета в Портсмут, който води подкаст за Наполеоновите войни.
Изследователят от лондонския Кингс колидж Майкъл Роув определя откритието като „впечатляващо“. По думите му благодарение на достъпа до оригиналната кореспонденция на Наполеон до доведения му син, където е описано какво би трябвало да съдържа кодираното писмо, можем да бъдем в голяма степен уверени в разшифроването. Тайното съобщение не казва нещо ново и не разкрива напълно нова информация, отбелязва Роув, цитиран от „Лайф сайънс“ .
Наред с позициите на военните части и командирите им, писмото окуражава Мармон да не се страхува от съпротива. Уайт казва, че новият превод повдига интересни въпроси за плановете на Наполеон в Австрия през 1809 г. Той всъщност е разполагал с 60 000 по-малко войници, отколкото е посочил в писмото и изглежда, че се е тревожил за числеността на войските, които Австрия е могла да изпрати в Италия.
„Ще бъде интересно да видим дали ключът, получен в резултат на работата на изкуствения интелект, може да бъде използван и за друга кореспонденция“, казва Уайт.