Носителите на отличията ще бъдат обявени тази година в дните между 5 и 9 октoмври, като поредицата се открива в понеделник с отличието за медицина. На следващия ден ще стане ясен лауреатът или лауреатите по физика, на 7 октомври – по химия, на 8 октомври – по литература и на 9 октомври – за мир, съобщава сайтът Nobelprize.org.
ЗАВЕЩАНИЕТО НА ИЗОБРЕТАТЕЛЯ НА ДИНАМИТА
Според волята на създателя на Нобеловите награди – шведския изобретател Алфред Нобел (1833-1896) - тези отличия, се връчват на онези, които са работили за „благото на човечеството“. Според желанието на Нобел наградите са в пет категории. Има и още една – приз за икономика, който обаче е извън оригиналните пет. Тя е учредена по-късно и официалното й наименование е Награда за икономически науки на Шведската централна банка в памет на Алфред Нобел. В Устава на Нобеловата фондация тя е записана като „награда, учредена от трета страна“, а не като оригинална Нобелова награда.
Алфред Нобел е известен като създател на динамита, чийто патент получава през 1867 г. През живота си шведският химик и инженер регистрира над 350 патента в различни държави. Едно от революционните му открития е капсул-детонаторът – изобретение, което позволява контролирано и безопасно взривяване на експлозиви чрез силен удар, а не чрез директно нагряване. С огромното състояние, натрупано от неговите над 90 фабрики за експлозиви, в края на живота си той съставя своето прочуто завещание от 1895 г., с което основава Нобеловите награди. Нобеловата фондация управлява парите и имуществото, завещани от учения и организира седмицата на наградите и официалните банкети, но не избира лауреатите.
ПЪРВИТЕ ОТЛИЧИЯ СА ВРЪЧЕНИ ПРЕДИ 125 ГОДИНИ
Първите Нобелови награди са връчени преди 125 години - през 1901 г., точно пет години след смъртта на Нобел. Лауреатите се обявяват в началото на октомври - по време на т.нар. Нобеловата седмица, но самите награди се връчват на официални церемонии в Стокхолм и Осло на 10 декември – деня на кончината на Алфред Нобел.
Кралската шведска академия на науките е една от четирите институции, които всяка година в началото на октомври обявяват лауреатите на Нобеловите награди по физика и химия. Наградата за физиология и медицина се присъжда от Каролинския институт в Стокхолм, а тази за литература – от Шведската академия в Стокхолм. Нобеловата награда за мир е единствената, която не се връчва в Стокхолм, а в Осло, като изборът на лауреата се прави от Норвежкия Нобелов комитет.
Нобеловите награди за физика, химия, медицина и литература, както и приза за икономика се връчват в Стокхолмската концертна зала в Швеция, докато Нобеловата награда за мир се връчва в кметството на Осло в Норвегия.
Нобеловата награда се състои от златен медал с образа на Алфред Нобел, диплом и парична сума. Всяка Нобелова награда може да бъде присъдена най-много на трима номинирани или на една или две организации. Ако лауреатите са двама или трима, паричната сума се разделя между тях според решението на съответния комитет.
НОМИНАЦИИТЕ СЕ ПАЗЯТ В СТРОГА ТАЙНА 50 ГОДИНИ
Само строго определен кръг от квалифицирани лица има право да номинира за Нобелова награда, като самономинирането е абсолютно забранено – никой не може да предложи сам себе си. Нобеловите комитети изпращат специални, конфиденциални покани до хиляди хора по света всяка есен, но право да изпратят своите предложения - до крайния срок 31 януари - имат следните групи - предишни лауреати в съответната категория, членове на Нобеловите комитети и Кралската шведска академия на науките, постоянни и редовни професори по съответните дисциплини в избрани водещи университети в Скандинавия и по света, учени и изследователи, специално поканени от съответния Нобелов комитет за конкретната година.
За разлика от научните награди, за наградата за мир не е нужна специална покана, за да се изпрати номинация. Всеки, който попада в някоя от следните категории, има право да предложи кандидат на официалния сайт на Норвежкия нобелов комитет - държавни глави, министри и членове на национални парламенти или правителства на суверенни държави, съдии в Международния съд в Хага и Постоянния арбитражен съд, университетски професори по история, социални науки, право, философия, теология и религия, директори на институти за изследване на мира и външна политика, предишни носители на Нобеловата награда за мир, настоящи и бивши членове и съветници на самия Норвежки нобелов комитет.
Официалният архив на Нобеловата фондация пази в тайна имената на номинираните в продължение на 50 години. Поради тази причина има официално потвърдени исторически номинации само преди 1976 г. Нобеловият комитет никога не потвърждава или отрича имената на съвременните кандидати.
ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО ДА НЕ СЕ ДАВАТ ПОСМЪРТНИ НАГРАДИ
Според устава на Нобеловата фондация награда не може да се присъжда посмъртно, освен ако смъртта не настъпи след обявяването на името на лауреата. До въвеждането на това правило през 1974 г., само две починали личности, и двете от Швеция, са били награждавани: поетът Ерик Аксел Карлфелт - за литература през 1931 г., и генералният секретар на ООН Даг Хамаршелд - за мир през 1961 г., загинал в самолетна катастрофа същата година.
През 2011 г. Нобеловият комитет изпада в безпрецедентна ситуация. Веднага след обявяването на лауреатите по медицина, Нобеловото събрание към Каролинския институт научава, че единият от отличените – канадският имунолог Ралф Стайнман, е починал три дни по-рано. Въпреки забраната за посмъртни отличия, фондацията взима историческо решение да направи изключение и да запази името му в престижния списък, тъй като номинацията е гласувана с убеждението, че ученият е жив.
ЛАУРЕАТИТЕ – ОТ 17- ДО 97-ГОДИШНИ, МЪЖЕТЕ ДОМИНИРАТ НАД ЖЕНИТЕ
През 2014 г. пакистанската правозащитничка Малала Юсафзаи, тогава на 17-годишна възраст, става най-младата лауреатка на Нобелова награда – тази за мир. Друг необичайно млад лауреат, австралиецът Лорънс Браг, получава Нобеловата награда за физика съвместно с баща си през 1915 г. на 25-годишна възраст, за изследвания, проведени, когато е бил на 21 години. Иракчанката Надя Мурад е удостоена с Нобеловата награда за мир също, когато е на 25 години, през 2018 г., за усилията си в подкрепа на язидското малцинство.
На другия полюс, американецът Джон Б. Гудинаф остава най-възрастният лауреат, получавайки Нобеловата награда за химия на 97-годишна възраст през 2019 г. за работата си върху литиево-йонната батерия. Откритието му доведе до революция в областта на безжичните технологии. Неговият сънародник Артър Ашкин бе отличен година по-рано с Нобелова награда за физика на 96 години.
Няма ограничения колко пъти даден човек може да бъде номиниран за наградата. Така например в периода 1916 - 1931 г. американската общественичка и пацифистка Джейн Адамс, ръководителка на Международната женска лига за мир и свобода, е била номинирана общо 91 пъти, преди най-накрая да спечели отличието.
Данните от Нобеловата фондация показват, че мъжете лауреати абсолютно доминират над жените, носители на Нобелова награда. В периода от 1901 до 2025 г. отличието е присъдено общо на 990 личности, като едва 67 от тях са жени.
ИСТОРИЧЕСКИТЕ РЕКОРДИ НА МАРИЯ КЮРИ
Мария Кюри (1867-1934) е първата жена в историята, която печели Нобелова награда. Тя получава престижното отличие през 1903 г. за постижения в областта на физиката. Наградата е поделена между нея, съпруга ѝ Пиер Кюри и френския физик Анри Бекерел за техните пионерски изследвания върху откритата от тях „радиоактивност“.
Освен че е първата жена лауреат, Мария Кюри държи още няколко исторически рекорда. Тя е първият човек с две Нобелови награди - през 1911 г. тя печели втора награда - този път самостоятелно и в категория химия - за откриването на елементите радий и полоний. Мария Кюри е единственият учен с награди в две различни науки - физика и химия.
ЖАН-ПОЛ САРТР И БОРИС ПАСТЕРНАК ОТКАЗВАТ НАГРАДАТА
Има случаи в историята на Нобеловите награди, при които лауреати я отказват, отбелязва Ройтерс. Един от тях е френският философ, писател, драматург и общественик Жан-Пол Сартр (1905 – 1980), който не приема отличието за литература през 1964 г., тъй като винаги е отказвал официални почести. Сартр изпраща официално писмо до Шведската академия, в което обяснява своите мотиви. Той вярва, че един писател не трябва да позволява да бъде превръщан в „институция“. Според него приемането на такива отличия обвързва автора с дадената институция и отнема от неговата независима позиция. Той винаги е отказвал всякакви официални държавни почести, включително френския Орден на Почетния легион.
Сартр научава от вестниците, че името му се обсъжда за наградата, и изпраща писмо до Нобеловия комитет с молба да не му я присъждат, но писмото пристига твърде късно - решението вече е било взето. Въпреки че той не приема медала и дипломата, Нобеловата фондация официално го вписва в историята си като лауреат за 1964 г., тъй като изборът е окончателен. Наградният фонд остава в трезора на фондацията.
Руският поет и писател Борис Пастернак (1890 - 1960) първоначално приема Нобеловата награда за литература през 1958 г., но четири дни по-късно е принуден от властите в Съветския съюз да я откаже, тъй като е заплашен, че ще му бъде отнето съветското гражданство.
Също така нацисткият водач Адолф Хитлер забранява на трима германски лауреати на Нобелова награда да я получат през 1938 и 1939 г. – първо на биохимика Рихард Кун (1900 - 1967), а след това и на биохимика Адолф Бутенант (1903 - 1995) и на патолога и бактериолог Герхард Домаг (1895 - 1964). След края на Втората световна война те получават диплома и медал за наградата, но не и финансовата премия за нея.