Ако съдим по костните останки на цар Самуил, той е бил нисък на ръст - около 1,55 метра, но в очите на историците той изглежда като гигант със своята величава фигура. Понякога величието не е само в гръмотевичните победи, а е и в страданието, в трагизма, какъвто е случаят с живота на цар Самуил. Това каза за БТА проф. д-р Георги Н. Николов, който е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
„Ако сложим на везните на историята събитието, свързано с получаването на тленните останки на цар Самуил, може да го оценим като положителен акт. Алтернативата на това събитие е тленните останки на цар Самуил да продължават да се съхраняват във фондовете на Музея за византийска култура в Солун“, коментира проф. Николов. 
Той обясни, че когато е открит скелетът на цар Самуил през 1969 г. от гръцкия професор Николаос Муцопулос, първоначално костите са отнесени в Университета „Аристотел“ в Солун, като там са били не повече от година-две. От тогава досега - около 55 години, тленните останки на цар Самуил се съхраняват в Музея за византийската култура. На 6 октомври 2014 г. президентът Росен Плевнелиев се поклони пред тленните останки на цар Самуил по повод 1000-годишнината от смъртта на царя, припомни историкът.
На въпрос какъв владетел в българската история е бил цар Самуил, проф. Николов отговори, че в Средновековието акцентът е бил повече върху неговите воински качества и самите византийски хронисти са писали, че „той беше войнствен човек, който никога не знаеше покой“, или пък, че е бил „непобедим по сила и ненадминат по храброст“. Ако погледнем в хронологичен план, ще видим, че цар Самуил 40 години е бил на война и това е нещо уникално. Това не се среща при други владетели, може би отчасти при цар Симеон Велики имаме нещо подобно, обясни проф. Георги Н. Николов.
Той отбеляза, че Самуил поема управлението на държавата преди да стане цар и първите му военни действия са след 971 г. Той е коронясан за цар след смъртта на цар Роман-Симеон през 977 г. във византийска тъмница. До смъртта си цар Самуил е на бойното поле и последната битка е няколко месеца преди смъртта му, когато среща византийците.
В новото време акцентът пада върху трагичната смърт на цар Самуил след срещата с ослепените негови войници. Това е в контекста на съвременните наши представи за хуманизъм и човещина. И това са двете страни за възприемането на личността на цар Самуил - от Средновековието и от днешното време, обясни историкът.
„Предаването на тленните останки от Гърция и от нейния министър-председател Кириакос Мицотакис е акт на добронамереност, тъй като костните останки, които те ни връщат, са открити в съвременна гръцка територия. Това е един добронамерен акт, акт на добросъседство и той показва, че както византийските хронисти, така и съвременните гръцки историци, гръцката общественост и управляващите там много добре знаят кой е Самуил, какъв е той и затова предават неговите останки на България“, заяви проф. Георги Н. Николов.
Академичният път на проф. д-р Георги Н. Николов е свързан с Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ и с катедрата „История на България“ в Историческия факултет на Софийския университет. През 2022 г. той е избран за професор в професионалното направление „История и археология (История на средновековна България - История на Самуилова България)“. Автор е на десет книги и на стотици научни и научнопопулярни студии, статии, рецензии и отзиви, със свои доклади е участвал в над 100 научни форума в България и в чужбина. Води лекции по редица теми, включително по „История на средновековна България“ и „История на Самуилова България“.
Проф. Николов е сред учредителите на Асоциацията на византинистите и медиевистите в България, член е на Научния съвет на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ и е бил председател на Македонския научен институт. 
В София днес пристигна саркофагът, в който ще бъдат положени тленните останки на цар Самуил. Той ще бъде поставен в южната част на напречния кораб на базиликата „Света София – Божия премъдрост“.
Саркофагът с тленните останки на цар Самуил ще бъде положен в южната част на напречния кораб на базиликата „Света София – Божия премъдрост“, каза вчера за БТА отец Кирил Дидов – председател на църковното настоятелство на столичния храм „Света София – Божия премъдрост“. Той уточни, че „в саркофага ще бъде поставен ковчегът с тленните останки на цар Самуил“.
България ще посрещне тленните останки на цар Самуил с държавна церемония утре на площад „Княз Александър Първи“ в София. На церемонията „България посреща цар Самуил“ министър-председателят Румен Радев ще произнесе слово, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.