Вълковски посочи, че част от този тип културни институти в страната се обединяват в нов проект, наречен „Будни читалища“. По думите му началото е поставено преди около 2 години, когато представители на читалища от цялата страна започват да се събират ежемесечно, водени от разбирането, че трябва да говорят помежду си и заедно да отстояват пред институциите своите искания. Не става дума само за пари, които да искаме от държавата, изтъкна Вълковски. Според него има много неща, които могат да бъдат направени, ако има административна и политическа воля, без да са необходими разходи. Институциите търсят равностоен, адекватен партньор, който да представя гласа на читалищата, така че в момента обмисляме как да разширим още нашата мрежа на будните читалища, допълни Вълковски.
Стари културни институти не означава остарели, каза още Вълковски. Той подчерта, че много от читалищата в страната използват различни инструменти с изкуствен интелект (ИИ). Неговата позиция беше, че това от една страна облекчава тяхната работа, а от друга им позволява отново да влязат в ролята си на просветни структури и особено в малките населени места да помагат, а и да обучават хората как да боравят с модерните телефони и технологии. Условието обаче е самите читалищни работници да са преминали през обучение и да имат нужните знания, които да предават на другите, изтъкна Вълковски.
Председателят на читалище „Васил Левски“ във Варна Лиляна Барганска допълни, че форумът има силно международно присъствие с гости от Молдова и Украйна. Тя подчерта, че не е нужно винаги да се търсят законодателни промени. По-скоро първо трябва да набележим най-важните проблеми и да видим дали няма налични работещи механизми за тяхното решаване, посочи Барганска. Според нея един от най-болните въпроси за читалищата е сградният им фонд. Много от сградите са строени преди повече от 100 години и тяхната поддръжка е изключително скъпа, изтъкна Барганска. Според нея ремонтите и комуналните разходи са огромно предизвикателство за читалищата, особено в населени места, където някога е кипял живот, но сега хората се броят на пръсти.
Като проблем пред читалищата Барганска посочи и нуждата от административен капацитет за разработване и изпълнение на проекти. И ако много от читалищата имат специалисти, то въпросът е откъде да намерят съфинансиране, допълни тя. Заплащането на хората също създава предизвикателства, каза още Барганска и подчерта, че този въпрос трябва да се реши на национално ниво. Тя припомни, че в много читалища има библиотеки и възнагражденията на хората, които работят в тях, също би трябвало да бъдат повишени.
Вярно е, че има читалища, които не развиват активна дейност, но не бива да се тръгва в посока закриването им, е позицията на Барганска. Тя изтъкна, че в момента има много млади хора, които се завръщат в селата, така че не е изключено след няколко години работата на тези институции отново да бъде възродена. Не бива да унищожим нещо с толкова дълголетна история, което всъщност има бъдеще, посочи Барганска. По думите ѝ по-добре би било да се осъществява по-строг контрол и ако дадено читалище на практика няма дейност и не отговаря на някакви изисквания, то да получава само базовия минимум финансиране.