Ако случайно се разхождате из чилийската пустиня Атакама в разгара на нощта, може да се натъкнете на необикновена гледка - огромни лазерни лъчи, които пронизват небето. От далеч те представляват нещо като научнофантастична конструкция, разположена върху планински връх и напомняща на леговище на злодей от филмите.
Това всъщност е телескоп – изключително голям, съставен от няколко купола. Вътре екипи от астрономи на нощна смяна насочват лазерите, за да създадат „изкуствена звезда“ на границата на земната атмосфера.
В края на 2025 г. инженерите приключиха с инсталирането на последния от поредица мощни нови лазери, които да помогнат на астрономите да се взират в космоса с по-висока точност на изображението, с което общият им брой стана седем.
Идеята за използване на лазери в астрономията води началото си от Студената война, когато военните в САЩ разработват технология за проследяване на съветски спътници. Впоследствие астрономите осъзнават, че подобни методи биха помогнали за подобряване на техните наблюдения от Земята.
Телескопите на земната повърхност се сблъскват с бариера, каквато космическите телескопи нямат - атмосферата. Газовете, обвиващи нашата планета, изкривяват звездната светлина, преди тя да достигне до огледалото на наземния телескоп. Освен това атмосферните условия се променят непрекъснато.
„Земната атмосфера ни защитава и това е фантастично. За нас, астрономите, обаче тя е истинско изпитание, тъй като на практика влошава рязкостта на светлината, идваща от звездите и галактиките“, казва астрономът Амелия Байо, научен сътрудник по проекта в Европейската южна обсерватория (ESO), чиято роля е да консултира как да се извлече максимумът от инструментите на Много големия телескоп. „Ако тези атмосферни влияния не бъдат компенсирани, изследваната звезда ще започне да „скача" по детектора и в крайна сметка ще получите просто едно размазано изображение“.
За да заобиколят този проблем, астрономите прилагат подход, наречен „адаптивна оптика“. „Внедряването е трудно, но идеята е много проста“, обяснява Байо. След като изкривената светлина попадне върху главното огледало на телескопа, тя се отразява към друго, по-малко огледало, което може да се деформира, за да съвпадне напълно с атмосферното изкривяване и да го коригира, отбелязва Би Би Си.
За да работи адаптивната оптика обаче, астрономите се нуждаят от звезда като опорна точка в небето. От решаващо значение е тя да бъде ярка. „Представете си, че слушате песен и искате да уловите мелодията“, обяснява Байо. „Ако звукът е слаб, ако има повече шум или ако чувате само високи или ниски тонове, тогава може да не успеете да разберете коя е песента.“ Същото е и със звездите - ярката звезда предоставя повече информация, за да помогне за коригирането на атмосферното изкривяване.
Понякога е възможно да се използват естествени звезди, но когато астрономите гледат към част от небето, в която няма подходящи ярки звезди, те се обръщат вместо това към лазерите.
Лазерите, инсталирани в момента на Много големия телескоп, са последна дума на техниката. „Преди изглеждаше така, сякаш държите лазерна показалка в треперещата си ръка, а сега имате перфектно стабилно устройство, което изстрелва лазер, който е много по-мощен", обяснява Байо. Днес астрономите просто натискат един бутон, за да пуснат лазера си, и той остава фиксиран на мястото си през цялата нощ.
Към 2026 г. четирите основни телескопа на Много големия телескоп - Antu, Kueyen, Yepun, Melipal - вече могат също така да обединяват силите си – в стил астрономически могъщи рейнджъри – за да изстрелват лазери едновременно, сглобявайки се в един-единствен, гигантски „виртуален“ телескоп с по-широко зрително поле. Работейки заедно, четирите големи огледала във всеки от тези четири телескопа могат да улавят детайли, многократно по-ясни, отколкото само едно от тях.
Имената на четирите основни телескопа идват от езика мапуче, който се говори от коренното население в тази част на Чили. Antu означава Слънце, Kueyen – Луна, Yepun – Венера и Melipal - Южен кръст, допълва Би Би Си.