Изследователски екип, ръководен от биоложката Криста Шлепер от Виенския университет, е наблюдавал как древни микроорганизми, известни като асгардски археи (Asgard archaea), използват подобни на пипала издатъци, за да се придвижват по повърхности.
Асгардските археи са едноклетъчни микроорганизми, които живеят в среди без кислород и се смятат за близки родственици на еукариотните клетки - клетките, изграждащи растенията, животните и гъбите.
Учените са поставили микроорганизмите между запечатани стъклени плочи в атмосфера от азот и въглероден диоксид и са ги наблюдавали под микроскоп. След като се прикрепили към стъклената повърхност, клетките започнали активно да се придвижват с помощта на своите издатъци. Според изследователите тези структури се разтягат и прибират със средна скорост около 0,003 милиметра в секунда.
Важна роля в движението играе белтъкът актин, който е познат и при животните и участва в движението на мускулните клетки. Когато учените използвали вещества, блокиращи действието на актина, движението на микроорганизмите спряло.
„След като клетките се прикрепиха към стъклена повърхност, те използваха своите издатини, за да се придвижват активно чрез пълзене“, съобщиха изследователите, цитирани от АПА.
Асгардските археи представляват особен интерес за учените заради мястото им в еволюционното дърво на живота. Генетичните изследвания показват, че те са близки до групата организми, от която са произлезли еукариотните клетки.
Според съвременните модели първите еукариотни клетки са се появили преди около два милиарда години в резултат от симбиоза между бактерия и предшественик на днешните асгардски археи. Впоследствие тази бактерия се е превърнала в митохондрията - структурата, която осигурява енергия на еукариотните клетки.
Така постепенно са се появили клетките, изграждащи днес животните, растенията и гъбите, включително и човешките клетки.