Занов отбеляза, че измеренията на Крайовския договор са разнопосочни. С договора, подписан на 7 септември 1940 г., границата между България и Румъния е определена като „вечна и окончателна“, но същевременно тя разделя добруджанското население.
„Тази граница раздели добруджанското население така, както 38-ият паралел разделя корейския народ и до днес. Ако потърсим историко-емоционално обяснение, може би трябва да приемем този факт, имайки предвид, че почти по всички граници България граничи със себе си. На 1 октомври 1940 г. освободителният поход на българската войска в Добруджа приключва именно тук, в Силистра“, каза историкът.
Той припомни, че още на 30 септември площадът в Силистра е бил изпълнен с множество граждани и български знамена. Музикалното дружество „Седянка“ изпълнява „О, Добруджански край“, а временно изпълняващият длъжността кмет на града инженер Петър Иванчев приветства гражданите. По думите на Занов именно тогава Иванчев произнася послание за началото на нов етап в националното обединение.
На следващия ден, 1 октомври, около 200 млади хора от Калипетрово, облечени в народни носии, се присъединяват към българските военни части извън града. Частите на Трета армия, командвани от генерал-лейтенант Георги Попов, влизат в Силистра около 15:00 часа и са посрещнати от хиляди граждани.
Занов разказа и за един от най-силните символични моменти от посрещането. Кметът Петър Иванчев поднася на българската армия хляб и сол и лавров венец с надпис „На храбрата българска армия – 1 октомврий 1940 г. От силистренци“. Генерал Попов отдава чест и нарежда венецът да бъде поставен на знамето на силистренския полк.
„След това се случва нещо необичайно. За този момент е съхранена снимка в Държавния архив в Силистра. Към генерала пристъпват четири девойки, облечени в китни добруджански носии, с вериги на ръцете. Генералът не е бил предупреден за този акт. Той разсича веригите със сабята си, а от девойките се отделя една, облечена в националния трицвет, с надпис „Свободна Добруджа“. Така символично е показано освобождението на Добруджа “, разказа историкът.
По думите му още в първия ден улицата, по която влизат българските войски, е преименувана на „1 октомври“. Офицерите и войниците са закичени с възпоменателна значка, изработена от силистренския майстор Димо Димитранов.
Тържествата продължават и през следващите дни. На 2 октомври в Силистра пристига Русенският митрополит Михаил, който е посрещнат с военни почести. В църквата „Св. св. Петър и Павел“ е отслужена първата литургия на български език след повече от две десетилетия.
Историкът припомни и че на 3 октомври в града е организиран военен парад по повод годишнината от възшествието на цар Борис III на престола, а през следващата година годишнината от връщането на Южна Добруджа е отбелязана с културни прояви и откриването на паметник на Стефан Караджа.
„Днес, 86 години по-късно, събрани тук, ние отдаваме почит към жертвите на румънската окупация. За мен лично това е истинският празник на Силистра“, каза в заключение Иван Занов.