Законопроектът на Елисавета Белобрадова и група народни представители актуализира целите на предучилищното и училищното образование чрез включването на медийната грамотност, критическото мислене и обучение за работа със съвременни технологии и изкуствен интелект. Предлага се въвеждането на стратегическа рамка за цифровизация и използване на изкуствения интелект в образованието като инструмент за постигане на ранен достъп до качествено образование. Законопроектът определя ранното детско развитие като основен национален приоритет. С проекта се предвижда възможност за периода от 1 юни до 14 септември, по решение на общинския съвет, да бъде определяна такса за посещение на самостоятелните детски ясли и детските градини. Предвижда се и нормативно уреждане на фигурата на образователния медиатор. Предлага се въвеждане на мандатност на длъжността „директор“ за срок от четири години и ограничаване на възможността едно и също лице да заема тази длъжност за повече от два последователни мандата.
Силвия Станчева от Центъра „Амалипе“ подкрепи частта за десегрегацията и образователната интеграция. Важно е всяко дете да има достъп до качествено образование и средата в училищата да не е сегрегирана, каза тя, като призова приемът в големите сегрегирани градски училища да бъде намален, а децата от ромските квартали да бъдат разпределяни в няколко училища.
Валентина Стоева от фондация „Четене“ обърна внимание на ролята на училищните библиотеки за развитието на грамотността. „Надявам се, че тази тема няма да остане просто като приятно допълнение, а ще бъде взета сериозно предвид“, каза тя, като настоя за целенасочено финансиране и за назначаване на училищни библиотекари като специалисти по информация и знание, а не на учители, които допълват хорариума си.
Заместник-кметът на Столична община по образованието Десислава Желязкова подкрепи промените в частта за ранното детско развитие. По думите ѝ проблемите на големите общини с грижите в яслената възраст са свързани с липсата на медицински персонал и с остарял модел на грижа. „Единствено тук е останал старият модел на грижа, който е започнал през 50-те години на миналия век“, посочи тя, като определи като пропуск липсата на преходни разпоредби за промени в Закона за здравето.
Нели Колева от фондация „Заедно в час“ каза, че в законопроектите липсва разговорът за стандарт за качество на публичното образование. „Дали подкрепяме, или не, зависи от това дали тези предложения ни показват по какъв начин пропуските на българските ученици ще бъдат адресирани“, каза тя, като призова дискусиите да се водят през призмата на управлението на качеството.
Снежана Радева, ръководител на програма „Ранно детско развитие“ в УНИЦЕФ България, повдигна темата за ранното детско развитие, като подчерта значението на този период. „Ранното детско развитие е уникален период от живота на личността, който изисква пълноценна грижа“, каза тя и настоя за координация между всички участници и за качествени услуги, базирани на доказателства.
Председателят на Сдружението на директорите в средното образование Асен Александров коментира темата за мандатността на директорите, като посочи, че на последния конкурс за 765 места са се явили 442 кандидати, а в 37 училища не е избран директор. „Ако отежняваш условията за една длъжност, по-скоро би очаквал по-малко кандидати, отколкото повече“, каза Александров, като предложи вместо мандатност да се въведе изпитателен срок и строга атестация с ясни критерии.
Председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета Диян Стаматов каза, че организацията не подкрепя частите от законопроекта за квалификацията и за честото атестиране. По думите му инспектирането, атестирането и диференцирането са три различни процеса с много контролни механизми и санкции, а работата на учителя е коренно различна от тази на държавния служител, поради което двете не бива да се сравняват. Той се обяви и против въвеждането на мандатност на директорите, като посочи, че с предстоящите конкурси около 60 на сто от директорите в страната ще бъдат нови хора. „На вас ви трябват добри директори – такива, които да умеят да защитават позициите си пред авторитети като вас, а не хора, които на всеки четири години се сменят“, обърна се Стаматов към народните представители.
Директорът на 184-та детска градина Ариета Вичища подкрепи разглеждането на ранното детско развитие от 0 до 3-годишна възраст по нов начин. „Всичко, което може да се случи на дете в яслена група на две години и девет месеца, може да се случи и на дете в първа група на същата възраст“, посочи тя, като подчерта, че децата в тази възраст се нуждаят от повече движение и внимание.
Директорът на 91-ва детска градина в София Таня Кечева също подкрепи законопроекта. „Детската градина е образователна институция и вътре е редно да работят педагогически специалисти“, каза тя, като настоя самостоятелните детски ясли да преминат от Закона за здравето към Закона за предучилищното и училищното образование.