В изложбата са подредени 25 негови произведения от различни периоди. Сред тях има и картини, които досега не са показвани пред публика. По думите на Николова част от представените творби са създадени след 80-те години на миналия век, а Неговански работи като художник още от 70-те години. „Показвам 25 негови работи, преди всичко живопис. Залата е малка, но за голямото изкуство няма малка галерия“, каза съпругата му.
По повод годишнината пред галерията са пуснати 25 балона, символизиращи отлитащото време и човешкия живот.
С този замисъл е свързано и заглавието на изложбата. По думите на Веска Николова посланието идва от самия художник. „Докато сме живи, е хубаво да не продаваме мечтите си. Това беше неговата идея и едни от последните му думи, преди да отлети от този свят - никога да не продаваме мечтата си“, разказа тя.
Александър Неговански е рисувал пейзажи, хора и храмове. Съпругата му разказа, че в свои картини той е пресъздал почти всички църкви в Радомирския край. В творчеството му присъстват и социални теми.
„Той беше социален художник, защото всичко, което беше тежка брънка на обществото, го усещаше много чувствително и го пресъздаваше в работите си“, спомня си Николова.
Според нея ако Неговански беше жив днес, би имал много теми за рисуване. Като пример тя посочи негова картина на просяк и направи паралел с положението на интелигенцията в наши дни.
Веска Николова разказа и за ателието на художника в село Негованци, където са се събирали художници, артисти и скулптори. По думите ѝ то е било едно от първите частни ателиета, докато повечето други по това време са били към предприятия.
Тя си спомни и как художниците излизали със стативите си да рисуват на открито - практика, която днес се свързва с пленерите. „Тогава ходеха да рисуват на полето със стативите на рамо. С този статив той ходеше, рисуваше, връщаше се. Следобед отиваше втори път и пак рисуваше“, разказа тя.
Сред произведенията в настоящата експозиция Веска Николова откроява „Разпятие“, което определя като най-типичната за художника творба, свързвайки я с неговия характер и житейски път. „За мен „Разпятие“ е най-типичната за него - за неговия характер, за неговия живот“, каза тя.
Настоящата експозиция е втората с негови творби, която съпругата на художника организира в галерия „Марин Гогев“. Предишната е била преди няколко години. Николова разказа, че всяка година организира изложба и в ателието на Неговански в едноименното село.
Тя припомни и изложбата на Александър Неговански, организирана през 2016 г. на ул. „Шипка“ 6 в София.
Александър Неговански (Александър Иванов Николов) е роден на 24 септември 1949 г. в с. Долни Раковец, община Радомир. От 1973 г. се занимава активно с изобразително изкуство и започва да включва свои картини в окръжни, зонални и национални изложби. Жанровете, в които твори, са живопис, графика, монотипия и др. Псевдонимът Неговански идва от село Негованци, където се намира ателието му, а негов кръстник е скулпторът Богомил Живков.