По думите му нисковъглеродната икономика предоставя възможности за иновации, които трябва да бъдат използвани при отчитане на спецификите и традициите на отделните региони.
Пеканов посочи Фонда за справедлив преход като една от възможностите за подкрепа на въглищните региони. Той отбеляза, че ресурсът от 1,4 млрд. евро трябва да бъде използван по най-оптималния начин. По думите му правителството е приело план за действие, в който са определени основните приоритети и посоката на работа.
Сред тях той открои изграждането на индустриални паркове, които да създадат условия за навлизането на нови производствени мощности, подкрепата за малките и средните предприятия за инвестиции и създаване на работни места, както и развитието на нови и иновативни технологии, които да формират секторите на бъдещето.
Важна част от процеса са и квалификацията и преквалификацията на хората, посочи Пеканов. Според него това е необходимо, за да бъдат регионите и хората в тях подготвени за промените в икономиката и променящата се геополитическа обстановка.
„Трябва да действаме отговорно и да стъпваме на традициите, които имаме в регионите“, посочи той и определи форума като възможност за обсъждане на бъдещите възможности.
Втората част на форума беше посветена на предложената архитектура на бюджета на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. и въпроса как в нея ще бъдат съчетани политиката на сближаване между регионите и стремежът към повишаване на европейската конкурентоспособност.
Изпълнителният директор на АРИР - Стара Загора Румяна Грозева постави акцент върху различията между двете направления. По думите ѝ кохезионната политика е свързана с конкретните територии, намаляването на регионалните различия, достъпа до възможности, партньорството и дългосрочната трансформация на регионите. Конкурентоспособността от своя страна е насочена към инвестиции в иновации, водещи технологии, разрастване на бизнеса и проекти с потенциал за глобална конкурентоспособност.
Тя отбеляза, че двете цели не са непременно противоположни, но не водят автоматично до едни и същи инвестиции. Напрежението според нея възниква от въпроса къде ще бъдат насочени средствата и по какъв начин ще бъдат определяни проектите.
Като пример Грозева посочи развитието на космическите технологии. Компании от този сектор могат да бъдат подкрепени по линия на конкурентоспособността там, където вече са концентрирани необходимите капацитет и екосистема. В същото време региони като Стара Загора имат традиции и потенциал в технологични направления, но инвестициите по линия на конкурентоспособността не се разпределят непременно според териториалните потребности.
Според Грозева именно тук се появява рискът средствата за конкурентоспособност да се концентрират в най-силните вече развити места, докато остава въпросът кой ще финансира инфраструктурата, уменията, научноизследователския капацитет и подготовката на регионите, за да могат и те да бъдат сред местата, в които се реализират новите инвестиции.
От 1 януари 2027 г. България ще премине от шест към четири района от ниво NUTS 2, които са основата за планирането и отчитането на европейските средства. Стара Загора, Перник и Кюстендил ще бъдат част от новия Южен район, припомни Грозева.
Тя обърна внимание, че включването на трите области в един район означава обща рамка за планиране, но не заличава различията между тях. Регионалната средна стойност не показва всички специфики, потребности и индустриални рискове вътре в отделните територии, посочи тя.
По думите й затова е важно още при програмирането на следващия период да бъдат отчетени конкретните потребности на регионите, включително наличието на терени, инфраструктура, технологии и готови за реализация проекти.
Сред ключовите промени в предложението за следващия програмен период е липсата на самостоятелен Фонд за справедлив преход, какъвто съществува в периода 2021–2027 г. Предвижда се справедливият преход да бъде интегриран в новата архитектура на европейското финансиране.
Според Грозева това поставя въпроса доколко ще бъде запазен териториалният фокус на подкрепата, особено за региони, в които преходът все още не е приключил. Тя определи Стара Загора като един от примерите за територия, в която промяната продължава и има необходимост от целенасочена подкрепа.
Сред важните условия за успех тя посочи наличието на готови терени, инфраструктура, технологии и проектна подготовка. Наред с това са необходими умения и качествена заетост, свързани с реални производства.
Като пример за ролята на публичната инфраструктура Грозева посочи индустриалната зона „Загоре–Еленино“, където се изграждат седем предприятия с планирани инвестиции за над 225 млн. евро и очаквани над 2000 работни места. За инфраструктурата на зоната са предвидени 16,4 млн. евро.
Грозева представи и примери за резултатите от европейското финансиране в Стара Загора - обновяването на градската среда, парковата инфраструктура, културните институции и пешеходните пространства, както и модернизирането на градския транспорт чрез нови автобуси, тролейбуси и електротакси.
Според представените данни България е получила от бюджета на ЕС над 36,9 млрд. евро за периода 2007–2025 г., при вноска на страната от около 10,5 млрд. евро. За периода 2021–2027 г. европейското финансиране за зеления и цифровия преход и териториалната трансформация е 10,7 млрд. евро, а с националното съфинансиране общият ресурс достига 12,9 млрд. евро.
Пред участниците беше поставен и въпросът какво остава след приключването на отделните проекти - не само изградената инфраструктура, а създадените работни места, повишената производителност и условията за следващи инвестиции.
Именно това е и основният въпрос пред регионите в подготовката на следващия програмен период - как да се съчетаят европейските цели за конкурентоспособност с необходимостта от продължаваща подкрепа за териториите, които все още преминават през икономическа и индустриална трансформация.
В рамките на форума специално внимание е отделено на ролята на медиите при представянето на европейската кохезионна политика. В програмата е включен панел „От информация към доверие“, в който бяха представени платформата „Европари 101“, Media Toolkit и създадените партньорски и медийни мрежи.
Общо 235,4 млн. евро безвъзмездна финансова помощ са предоставени на област Стара Загора по ключови европейски програми за периода 2021-2027 г., показват данни, представени по време на първата част от форума.