За сравнение, в област Кюстендил са отчетени 105,1 млн. евро безвъзмездна финансова помощ по 167 договора с 75 бенефициенти, а в област Перник 96,8 млн. евро по 190 договора със 127 бенефициенти.
В Стара Загора най-голям е ресурсът по Програмата за развитие на регионите 192,37 млн. евро безвъзмездна финансова помощ по 86 договора. По Програмата „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ са отчетени 16,33 млн. евро по 195 договора с 153 бенефициенти. По Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация средствата са 18,47 млн. евро, а по Програмата „Развитие на човешките ресурси“ 4,55 млн. евро. По Програмата „Околна среда“ са предоставени 3,68 млн. евро.
Представените данни показват различен профил на финансиране в трите региона в преход. В Стара Загора основният финансов ресурс е концентриран в Програмата за развитие на регионите, докато данните по програмата за конкурентоспособност и иновации показват значителна активност на предприятията, посочиха от Агенцията за регионално икономическо развитие (АРИР)– Стара Загора.
Европейските политики трябва да отчитат спецификите на отделните региони, каза пред присъстващите областният управител на Стара Загора Калоян Дамянов. Според него справедливият преход не трябва да се разглежда само като компенсаторен инструмент за трудностите при трансформацията на индустрията, а като възможност за нови инвестиции и развитие на съществуващия капацитет.
Дамянов посочи като възможност и създаването на нови партньорства, включително между университети и международни партньори. Той обърна внимание на водородните технологии като едно от новите направления за развитие на региона. По думите му европейските инструменти трябва да бъдат използвани за създаване на нови възможности и партньорства и за изграждане на потенциал в региона, така че младите хора да остават и да се развиват тук.
Като пример за международно сътрудничество областният управител посочи посещение от китайската провинция Шанси, при което е бил представен подходът към трансформацията на енергетиката.
По време на форума беше представена и процедурата „Въвеждане на зелени технологии в МСП“ по Програмата „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021–2027 г. Общият й бюджет е 82,995 млн. евро, а размерът на безвъзмездната помощ за един проект е от 77 000 до 450 000 евро, при интензитет до 70 процента. Крайният срок за кандидатстване е 10 ноември 2026 г.
Изпълнителният директор на АРИР - Стара Загора Румяна Грозева обърна внимание на предстоящите промени в европейската кохезионна политика и на необходимостта регионите да използват максимално възможностите, които предоставя европейското финансиране. Тя подчерта, че договорените средства не означават автоматично получено финансиране и че от действията на регионите зависи реалното им усвояване.
Грозева посочи като пример развитието на водородните технологии в региона, като отбеляза, че вече са привлечени около 20 млн. евро за водородни проекти. По думите й това не са само бъдещи намерения, а проекти, които вече се реализират.
Тя даде и примери за икономическа трансформация и създаване на нова заетост чрез използване на съществуващата инфраструктура и въвеждане на нови технологии. Сред тях беше посочен проект за инсталация за производство на зелен водород на територията на бивши минни терени, чието изграждане според Грозева е в напреднал етап. В рамките на форума се представят и възможностите за използване на изкуствен интелект, високопроизводителни изчисления, виртуална реалност, роботика и киберсигурност в предприятията и публичните институции. Представен е и H2START - Центърът за върхови постижения по водород и нови технологии на Тракийския университет – Стара Загора.
Конференцията и иновационният форум се организират от АРИР - Стара Загора, Телевизия Стара Загора и Бранд Медия България в рамките на проекта COREJIO - „Една кохезионна политика: множество региони в синхрон за справедлив преход".