Земеделските производители посочиха, че ако в най-кратък срок не бъде намерено решение, секторът е изправен пред сериозни затруднения и фалити. Те очакват държавата да посредничи в диалога с големите винарски предприятия, за да започне изкупуването на гроздето. По думите им качеството на тазгодишната реколта е много добро.
Един от организаторите на протеста Живко Желев, земеделски производител от село Мустрак, отглежда 10 декара наследствени лозя и още толкова под аренда със сортовете „Димят“ и „Мерло“. Той каза, че се е насочил към лозарството заради липсата на перспектива в отглеждането на тютюн.
„Няма един купувач на грозде даже да попита каква е цената“, каза Желев. "Искаме държавата да внесе яснота какво ще се случи с тази продукция, ще помогне ли да бъде изкупена тя“, допълни той.
Според производителите остават около 10-15 дни, през които гроздето може да остане в масивите, след което метеорологичните условия могат да го компрометират. Част от производителите са продали ограничени количества между 0,30 и 0,35 евро за килограм, но към момента няма достатъчно търсене.
Проблемът е в целия лозаро-винарски сектор, заявиха участниците в протеста. Алберт Леви, собственик на винарна в село Мустрак, каза, че в момента не изкупува грозде заради липсата на реализация на произведеното вино.
„Производството е сведено до възможния минимум, колкото да можем да дишаме. Няма търсене на виното и това е главната причина да не изкупуваме“, каза Леви. Той допълни, че е на протеста солидарно, тъй като секторите са взаимно обвързани.
На протеста присъства съветникът на министъра на земеделието и храните инж. Красимир Коев, който е бивш изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното. Той каза, че министърът е запознат с проблемите на лозарите и че държавата може да подпомогне сектора чрез европейски механизми.
„Министърът гледа с болка и грижа на проблемите. Но все пак той е министър едва от четири месеца и единственото, което може да направи в момента, е да организира така нещата, че лозарите да бъдат подпомогнати с европейски средства за подпомагане в тази кризисна ситуация“, каза Коев.
Той подчерта, че държавата не може да регулира изкупуването на гроздето, тъй като това са търговски отношения между винарските предприятия и лозарите. Коев посочи възможности за подпомагане с европейски средства, включително до 306 евро на хектар, 150 евро на хектар по т.нар. „иранска помощ“, както и компенсация за използвания газьол. Догодина, след инвентаризацията на всички лозя по кризисния план, производителите ще бъдат подпомогнати по кризисния план с 304 000 евро на хектар, посочи още съветникът на министъра.
По отношение на вноса Коев каза, че от Румъния в момента са внесени около 800 тона грозде, но това не е количество, което да обърка пазара на България ценово. "Ако внесеното грозде е с необходимата документация, с данъците и ДДС-то, ние не можем да ги спрем“, каза Коев.
По думите му в предходни години, преди пандемията, от Румъния са влизали между пет и седем милиона килограма грозде годишно, докато в момента количеството е под един милион килограма. по думите му в случая не е толкова проблем вносът, а нереализираното вино от винарските предприятия. "Има криза в консумацията и в реализацията на вино. Те, като са им пълни съдовете, няма къде да приемат гроздето за преработка“, каза Коев.
Той посочи, че държавата подпомага винарските предприятия за реклама и промотиране на българското вино на европейски пазари и в трети страни. По думите му кризата с реализацията на виното е част от по-широк проблем в европейския лозаро-винарски сектор.
Коев каза още, че в момента няма внос на винено грозде от Северна Македония, а само на десертно грозде за консумация.
Протестиращите заявиха, че очакват конкретни действия за реализация на тазгодишната реколта, като подчертаха, че без изкупуване на гроздето производителите няма да могат да покрият направените разходи и задълженията си.