Прожекцията ще се състои след церемонията по награждаването на фестивала – на 2 октомври в Дома на киното и ще бъде последвана от среща с въпроси и отговори с Татяна Божич.
По думите ѝ филмът е емоционална драмеди история с нотка носталгия по всичко, което губим, когато се местим, адаптираме се към нова среда и никъде не принадлежим напълно: „Той изследва загубата на корени, общност и идентичност през призмата на миграцията и майчинството. Докато работех по него, осъзнах, че чувството за непринадлежност често се заражда много преди да прекосим граници – то започва в собствените ни семейства. Този филм е моят опит да приема тази история като част от себе си и да превърна загубата във връзка“.
Лентата е заснета в Нидерландия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Австрия, Германия и Швейцария. Музиката е на изгряващата нидерландска композиторка Стере Хонд и отличения с множество награди румънско-нидерландски композитор Алекс Симу.
СЮЖЕТЪТ
„Белези на принадлежност“ е документален филм, който съчетава драматични и комични моменти в история за миграцията, майчинството и семейните модели, които носим в себе си, без дори да го осъзнаваме. Филмът проследява историята на Татяна – режисьор и самотна майка, родена в Хърватия, чийто житейски път я отвежда през различни кътчета на Европа, преди в крайна сметка да се установи в Амстердам. Татяна е гражданин на Европа – поне така обича да мисли за себе си. Тя никога не е живяла достатъчно дълго на едно място, за да се почувства истински у дома, а сега е заседнала в един от най-противоречивите квартали на Амстердам заедно със своя син тийнейджър, който се притеснява от славянския ѝ акцент и от неспособността ѝ да бъде истински нидерландка.
Решена най-накрая да открие своето място, тя подхожда към тази задача по единствения познат начин – с камера в ръка. Татяна прекосява Европа и търси своите роднини и приятели, разпръснати из континента като гастарбайтери и емигранти. По пътя среща хора, които са напуснали родината си преди десетилетия, но никога не са се откъснали истински от родните си места - хора, изградили нов живот, без да поглеждат назад, както и две възрастни сестри в Германия, които са открили чувството за принадлежност една в друга. По време на посещение при баща си Татяна открива неочакван отговор, който променя начина, по който възприема целия си живот, не като история за безкоренност, а като последица от решение, взето някога от любов.
/ДД