Бизнес проучването „И Уай Барометър“ обхваща мнението на повече от 1000 предприемачи от 12 страни, предимно в Централна и Източна Европа, като представения този следобед доклад за България е осъществен в тясно сътрудничество с Българската предприемаческа асоциация (BESCO). Данните в него са събрани в периода на пролетта и лятото на тази година и стъпват на отговорите на 70 висши мениджъри.
Събитието по представянето на данните пред журналисти се проведе в централата на „И Уай България“, намираща се в "Полиграфия офис център" в София. Заключенията представиха Николай Гърнев, управляващ съдружник в „И Уай България“ и „И Уай Югоизточна Европа“, Марио Милев, изпълнителен директор на BESCO, Виктор Митев, ръководител „Данъци“ и съдружник в „И Уай България“ и Мартин Бочев, лидер „Стратегия и сделки“ в „И Уай - Партенон“ (EY-Parthenon).
Изкуственият интелект е водеща тема за предприемачите в България в момента, като 86 процента от анкетираните споделят, че използването му в тяхната организация се е увеличило през последните 12 месеца. Другите дигитални технологии, които бележат значим ръст, са програмите за анализ на данни (67 процента), облачни услуги (60 процента) и интернет на нещата (38 процента).
Внедряването на ИИ се ускорява рязко спрямо предходната година (86 процента спрямо 71 процента), което според авторите на изследването показва преход към реална дигитализация и автоматизация на бизнеса. В сравнителен план използването на изкуствен интелект нараства по-бързо в България, отколкото в региона (76 процента), което представя страната като регионален технологичен лидер.
Друг важен показател в тазгодишния бизнес барометър за България е намаляването на дела на компаниите без инвестиции в ИИ, който през 2026 се свива до 22 процента при 52 процента година по-рано.
Сравнителният анализ с предходната година показва още, че очакванията за въздействие върху ефективността на бизнеса намаляват рязко (68 процента спрямо 87 процента), което е знак за по-реалистични нагласи и очаквания спрямо ИИ.
На фона на подобни тенденции киберсигурността обаче не е в центъра на внимание на българските предприемачи спрямо колегите им в региона (33 процента спрямо 51 процента). Това се определя в доклада като пропуск и риск на фона на нарастващите цифрови заплахи.
Изследването „И Уй Барометър на предприемачеството 2026“ за България отчита положителна промяна и в доверието на предприемачите в бизнес средата в България спрямо нагласите през 2025 година. Тази година то се възстановява и така позиционира страната по-положително спрямо регионалните ѝ конкуренти. За 43 процента от анкетираните условията за правене на бизнес са благоприятни и дори изключително благоприятни, за 25 процента те са неблагоприятни, а 30 на сто запазват неутралитет. Така делът на позитивните оценки нараства за година (43 процента спрямо 26 процента), а неблагоприятните нагласи намаляват (25 процента спрямо 42 процента).
Въпреки положителната промяна, бизнесът вижда като бариера за развитието си най-вече бюрокрацията и регулациите, липсата на квалифицирани служители, а за 49 на сто основен проблем е политическата и икономическа ситуация.
Изследването тази година засича и друга съществена промяна в нагласите на българските предприемачи по отношение на собствеността на създадените от тях компании. Те са вече много по-отворени към идеята за продажбата на бизнеса или търсене на форми на сътрудничество, като делът на онези, които са заявили, че няма да се разделят с компанията през следващите 12 месеца намалява от 90 на 63 процента в тазгодишното издание на барометъра. Това, според авторите на изследването, е сигнал за по-зряло предприемачески и капиталово мислене.
Като цяло барометърът тази година отчита за България наличието на оптимизъм сред българските предприемачи, планове за разрастване на бизнеса и наемане на нови служители, както и ръст на производителността, задвижван от изкуствения интелект.
Освен че проследява нагласите и плановете на предприемачите, проучването на „И Уай“ предлага и насоки за това как компаниите могат по-успешно да се приспособят към променящата се бизнес среда. Сред тях са изграждане на по-силен капацитет за работа в регулаторна среда; преодоляване на недостига на кадри чрез повишаване на производителността; по-широк достъп до източници на финансиране; по-устойчиво внедряване на изкуствения интелект и по-добро планиране на приемствеността и бъдещото развитие на бизнеса, което е свързано с наличието на стратегически мислене.
Марио Милев обяви, че българската предприемаческа екосистема е вече във фазата, която на професионален жаргон се нарича „ИИ фърст“ (AI-first), тоест когато системите с ИИ се внедряват в бизнеса като инструмент за решаване на проблеми, и се готви към следващата фаза, която на жаргон се определя като „ИИ нейтив“ (AI - native) – тогава, когато изкуственият интелект не се внедрява към вече съществуващ бизнес, а той е основата, без който бизнесът не може да съществува. Милев беше категоричен, че българската екосистема е прескочила фазата на оцеляване и вече се намира във фазата на растеж, в която българските компании ще се нуждаят от достъп до нужния им капитал за развитие и институции, движещи се със скоростта на бизнеса.
Марио Милев заяви също така, че българската предприемаческа среда се радва в момента на засилващ се интерес към нея от чужбина и като примери той даде компаниите „Шели“ (Shelly Group) и „ЕндуроСат“ (EnduroSat).