Според него мащабните горски пожари, които се засилват вследствие на глобалното затопляне, могат да имат дълготрайни последици, надхвърлящи моментното излагане на опасност. Проучването препоръчва качеството на въздуха след горски пожари да се наблюдава в по-дългосрочен план, а възстановителните дейности да вземат предвид какво може да е останало в замърсените сажди, остатъци и пръст дълго след спирането на горенето.
През август 2023 г. опустошителни горски пожари, разпалени от паднали електропроводи и разнесени от ураганни ветрове, изпепелиха историческия град Лахайна на хавайския остров Мауи. Бедствието отне живота на над 100 души и остана в историята като един от най-смъртоносните горски пожари в САЩ.
Ново изследване, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, откри по-високи нива на метали, свързани с респираторни увреждания, у жителите на острова и в близост до него до година и половина след пожарите. Учени от Хавайския университет са изследвали урината на 1400 възрастни и са открили значително повишени концентрации на метали като арсен, кадмий, мед и антимон.
Според изследователите тези метали може да са резултат от изгорели сгради, превозни средства, електроника и други материали, изпепелени в горските пожари. Те могат да имат различно въздействие върху човека в сравнение с просто изгорялата растителност, която обикновено се проучва след пожари от такъв мащаб.
„Това, с което се сблъскваме - особено след преживяното в Лахайна - е много по-сложна смес от химически въздействия“, казва Алика Маунакеа, съавтор на изследването и професор по анатомия, биохимия и физиология в Хавайския университет в Маноа. Изследователите са установили, че нивата на антимон при участниците от Мауи са близо 40 пъти по-високи в сравнение с официалните данни от биомониторинга в САЩ. Те са открили също 3,8 пъти по-високи нива на манган, 2,3 пъти по-високи нива на барий и 2,2 пъти по-високи нива на арсен.
Според проучването по-голямото количество метали в организма увеличава вероятността от поява на отклонения в белодробната функция при стандартните дихателни тестове – като например намален дихателен капацитет и затруднено вдишване и издишване на въздуха.
„Изключително важно е да се идентифицират потенциалните източници на тези въздействия и да се смекчат и намалят рисковете от повторно излагане, което би могло да допринесе за тези последици“, казва Маунакеа. „Това, което се случва със земята и околната среда, определя какво дишат хората, какво приемат в телата си и какво развиват с течение на времето. Последиците от това могат да се проявят в продължение на много години.“
Експертите посочват, че горските пожари стават все по-големи, по-интензивни, по-бързо движещи се и по-чести в определени части на земното кълбо, което се дължи отчасти на по-топлото и сухо време, свързано с климатичните промени. Предизвиканите от човека климатични промени са увеличили вероятността от възникване на много мащабни пожари по света през последните години и са довели до пожари в региони, където те обикновено не се наблюдават толкова често.
„Това е нещо по-сериозно от самите горски пожари. Бедствията, свързани с климата, могат да променят околната среда по начини, които продължават да влияят дълго след като непосредствената извънредна ситуация е приключила“, казва Рубен Хуарес, съавтор на изследването и професор по здравна икономика в Хавайския университет. „Наводненията, ураганите, пожарите и други бедствия могат сериозно да раздвижат почвата, отломките, сградите и остатъчните замърсители, които се намират на Хаваите, създавайки нови начини за излагане на опасност... Реакцията при бедствия не трябва да спира, когато видимата опасност е изчезнала.“