Децата често са не само свидетели, но и пряка жертва на агресията, каза Видева. Именно грижата за тях е една от причините много жени да остават във връзката с насилника. Към нея се добавят страхът, травмата, контролиращото поведение, социалната изолация, икономическата зависимост и липсата на подкрепа. Към тях се прибавя и неадекватната реакция на институциите, включително бавната намеса при спешни случаи и липсата на сигурни убежища.
Една от причините е така нареченият Стокхолмски синдром, психологическата зависимост от насилника. Тя обяснява защо пострадалите отново се събират с него, а жалбата се оттегля само след три дни, каза Видева. Според специалистите жертвите често се отказват от производството и заради страха от съдебна среща с насилника.
Според Диана Видева годишно в България са убити между 20 и 25 жени заради пола им, най-често от настоящ или бивш партньор (фемицид). Официална статистика обаче няма - данните се събират от организации на гражданското общество чрез медиите, а полицията отчита само два случая, защото терминът не съществува в българското законодателство, каза тя.
Ситуацията трябва да се промени до април 2027 г., когато страната е длъжна да въведе Директива (ЕС) 2024/1385 за борба с насилието срещу жените и домашното насилие. Според Видева за целта трябва да бъдат изменени редица закони, а през същата година да заработи и национална информационна система, чието изграждане в момента е в застой. Системата ще събира анонимизирани данни за случаите и заповедите за защита и ще позволява оценка на риска, която засега липсва, защото информацията се губи между институциите. Оценка на риска вече е включена в правилника за прилагане на закона и трябва да се прави и от съда, посочи Видева. Най-тревожна според нея е промяната в Семейния кодекс от 30 декември миналата година, която въвежда споделено родителстване. То е доброволно по закон, но на практика се налага и в случаи на насилие.
Това отвори "кутията на Пандора". Децата се предават на родителя насилник, конфликтите ескалират, а майките се страхуват да подават сигнали, защото ги заплашват с отнемане на децата, коментира Видева. Специалистите настояват преди определяне на споделено родителстване съдът задължително да прави оценка на риска от насилие, като защитата на живота и здравето на децата има приоритет пред равните родителски права. В подкрепа на тезата се посочват случаи на убити от баща деца, след като майката многократно е подавала и оттегляла жалби от страх.
През Центъра по превенция на насилието и престъпността в Бургас годишно преминават между 250 и 300 пострадали, за които се подават молби за заповеди за защита. От Асоциация "Деметра" посочиха, че Центърът практически няма капацитет да поеме значително повече случаи заради ограничения човешки ресурс.
Видева съобщи, че именно тези проблеми ще бъдат в центъра на дебат, който ще се проведе на 7 декември в Бургас. Темата ще бъде защо жените, преживели домашно насилие, остават във връзката за дълъг период и не търсят навреме помощ, а акцентът е върху психологическите последици от насилието. Събитието ще е част от националната инициатива "Устойчиви местни общности за женско здраве", подкрепена от Швейцарско-българската програма за сътрудничество. Дебатът в Бургас ще е закрит, а участници ще бъдат от кризисния център и жени, които са имали личен опит или познават такива случаи.