Изложбата има пряка връзка с Пернишко чрез Чичо Стоян, който е роден в село Дивотино. При свое проучване Миланова проследява съдбата на накитите и установява, че те се съхраняват в РИМ – Добрич като част от т.нар. „Колекция Славински“.
„Историята е много интересна и много случайна“, каза Миланова. Първоначалният ѝ интерес към Роза Попова не бил свързан с музейната ѝ работа, а възникнал след прочитането на романа „Афиши в огледалото“ на Радостина Ангелова, в който една от паралелните истории е посветена на актрисата. „За мен Роза Попова беше име, което се нарежда до Адриана Будевска, Сава Огнянов, Кръстьо Сарафов, Николай Масалитинов. Тоест това са хората, които поставят основите на българския драматичен театър, но някак се е случило, че не я бях свързала с Чичо Стоян“, разказа Миланова.
Търсенето на повече информация за актрисата я отвело до колекцията от възрожденски накити, притежавана от Роза Попова и Чичо Стоян. В края на миналата година Миланова установила, че това е „Колекция Славински“, съхранявана в РИМ – Добрич. Тя се свързала с колегите си там и със съдействието на Даниела Герасимова от Етнографската къща било организирано гостуването на сбирката в Перник.
Името „Колекция Славински“ идва от писателя и общественик Петър Славински, на когото Роза Попова поверява накитите за съхранение след смъртта на Чичо Стоян през 1939 г. и началото на Втората световна война.
„Когато избухва Втората световна война, неговата съпруга буквално се оглежда за човек, на когото може да се довери, да скрие, да запази тази колекция. И се обръща към Петър Славински“, разказа Миланова. По думите ѝ по това време той е писател, общественик и главен секретар на Столичната община.
Славински съхранява накитите, а по-късно към тях добавя своя сбирка от монети, придобита по време на мобилизацията му. „Монетите са лична колекция на Петър Славински. Накитите са това, което той е съхранил и му е предадено от Роза Попова“, уточни Миланова.
През 1955 г. Славински се преселва в Балчик, където остава до края на живота си. През 1981 г., когато се отбелязват 1300 години от създаването на българската държава, той дарява колекцията на тогавашния исторически музей в Толбухин, днешния РИМ – Добрич.
Накитите са предимно от XIX век, но има и образци от XVII век. Преобладават женските украшения – подбрадници, косичници и прочелници. „Сами виждате колко е красива, колко добре е запазена. Тук могат да се открият образци на различни златарски школи – Панагюрска, Кокалянска, Врачанска, Софийска. Откриват се образци на почти всички техники в златарското изкуство“, посочи Миланова.
Сред любопитните експонати е кръжило, използвано при т.нар. сокайно забраждане. „Това е една безкрайно сложна конструкция със забрадки, шапчици и така нататък. И накрая се слага кръжилото“, каза тя.
Монетната сбирка включва антични и средновековни образци, както и европейски монети от по-късни периоди.
Миланова определи Роза Попова като изключително талантлива драматична актриса и харизматична личност. По думите ѝ театралните критици от нейното време сравняват сценичното ѝ присъствие с това на френската актриса Сара Бернар.
Чичо Стоян също е свързан с театъра. Той е част от първоначалния състав на театър „Сълза и смях“ и въвежда Роза Попова в театралния свят, когато тя е още много млада.
Двамата остават заедно до смъртта на Стоян Попов. „Освен любовта в чисто личен план, ги свързва любовта към театъра, разбира се, и любовта към красотата, въплътена в народното изкуство“, допълни още Десислава Миланова.
Гостуването на изложбата в Перник е посветено и на 160-годишнината от рождението на Чичо Стоян.