„Голяма радост беше да правя шпионаж в гастрономията. За мен бе чест, че имах възможност да работя с две много добри жени и домакини от Извоареле, окръг Телеорман. Още повече, че по този начин супата от гълъби се прави само там. Участвах в цялата подготовка на българската супа от гълъбчета. Имах възможност да хвана и от езика, да науча нови неща. И че традицията на това ястие е предавана от поколение на поколение. Една от жените сподели, че като е била дете, са гледали стотици гълъби у дома. На търговете и пазарите в тази част на Румъния все още идват хора, които продават гълъби“, споделя Мирча Гроза в интервю за БТА.
Той е на 73 години и е от окръг Салаж в Трансилвания. Прави проучвания в областта на гастрономията и храненето от 40 години. Казва, че това е неговата страст.
„Работил съм в сферата на туризма 50 години. И знам колко е важна кулинарната традиция за туристическата дейност, за туристическите групи, които идват в страната ни. Опитвам се да спася традиционни рецепти, стари рецепти от моя окръг. През времето съм документирал над 2000 стари рецепти, които, за съжаление, вече не се правят“, допълва Мирча Гроза.
Част от рецептите попадат в книгата на румънския кулинарен археолог и антрополог, посветена изцяло на традиционните трансилвански супи и чорби „Zămuri – supe, zupe și năcreli (rețete ardelenești din bătrâni)“. Тя има огромен успех и е обявена за най-добра кулинарна книга в Източна Европа на престижните международни награди Gourmand World Cookbook Awards в Саудитска Арабия.
Книгата включва 182 автентични рецепти, събирани директно от възрастните хора в селата на румънския окръг Салаж на специфичния местен трансилвански диалект (фонетична транскрипция на говора), използван преди 180 години, с цел да се запази не само кулинарното, но и езиковото културно наследство.
„Затова обичам да се шегувам, че въпреки че книгата е оценена на световно ниво, не може да бъде преведена“, обяснява румънецът.
Питам го дали и друг път е имал възможност да готви с българи.
„Имах една среща преди 10 години. В Културно пристанище „Крепостта“ край Калафат, собственост на румънския поет Мирча Динеску. Пет поредни години той организираше международен фестивал за филми и гастрономия. Темата беше „10 държави, 10 гастрономии, 10 филма“ и всеки ден от общо 10 беше поственен на една държава. В едно от изданията на фестивала, в което участвах, беше поканен и българин. Не помня името му. Много известен български готвач с много телевизионни предавания (Ути Бъчваров – бел.ред.). И тогава готвихме заедно“, спомня си Мирча Гроза.
Споделя, че българите използваме много и качествени зеленчуци, в комбинация с различни видове месо.
„Има сходства с нашата кухня, но вашите зеленчуците са много качествени. И имате много хубави салати. Много хубави сокове и вина съм консумирал при вас. Бил съм много пъти в България. Бил съм на морето. В Албена, на Калиакра, и винаги съм посещавал традиционните кръчми, а не изисканите ресторанти. Опитвал съм се да се храня като местните хора“, казва с усмивка Мирча Гроза.
Не крие удивлението си, че много от тези хора, които е срещал по пътя, са знаели румънски.
„Всички можеха да комуникират с нас. Нещо невероятно. Уважавам българския туризъм. В много отношения е много по-добре развит от туризма в Румъния. Говоря специално за туристическите зони“, обяснява той.
С прискърбие споделя, че картината е друга в българските села.
„Ако идвам от Калафат или минавам през селата край Русе, не навсякъде има живот. Изоставени стопанства. Почти пусти села. Почти никакви хоар по улиците, дори и през деня. Понякога хора в полето, които работеха. Това не ми харесва. Но по отношение на храната давам оценка 10 плюс на България“, сменя тона той.
Помни и среща с българи на голям международен фестивал в Торино.
„Отбих се на щанда на вашата страна . Много ме впечатли мармаладът от сливи. Никъде по света не съм виждал, не съм опитвал такова нещо. Имате и много хубави вина и хубави млечни продукти“, отбелязва Мирча Гроза.
Питам го коя е неговата любима чорба и подправката, без която не може.
„Харесват ми супите от детството. Сладките супи с месо. Чиста, прозначна супа, която е и лекарство. Много добро за растежа на децата или когато са настинали. Що се отнася до подправките – фен съм на обикновените, селски подправки, които използваха и моите баби. Сол, пипер, мащерка, девисил, копър. Защото другите се намират в магазините. А без тези, които изброих, не могат да се правят чорби“, отговаря с усмивка Мирча Гроза.
Накрая му искам съвет – какво трябва да опитат на всяка цена българите, които в Румъния за първи път.
„Трябва да ядат в селско домакинство. Бих ги посъветвал да хапнат в така наречените местни гастрономически пунктове, където се готви домашна храна. Да опитат от чорбите, от сармите, от яхниите. Имаме и много добри сирена и вина. Така нареченото сирене „Бордуф“ от овче мляко, което не се прави в много страни“, препоръчва Мирча Гроза.