Община Русе планира да сключи рамково споразумение за инвестиционно и устройствено проектиране, което на практика да обхване целия процес на проектиране. Обявена е обществена поръчка с прогнозната стойност 2 556 500 евро без ДДС. Срокът за подаване на оферти изтича на 26 октомври.           

Поръчката е разделена на пет обособени позиции. Те обхващат проектиране на сгради и съоръжения, на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, на озеленените площи и градското обзавеждане, изработване на устройствени планове за конкретни територии, както и схеми за поставяне на преместваеми обекти и рекламни елементи. 
Общината няма да избира един изпълнител. За всяка позиция е предвидено рамково споразумение с до десет проектанти. Всеки кандидат може да участва най-много в три позиции. Споразуменията са със срок от четири години, а конкретните договори ще се възлагат според нуждите за отделни обекти.
Самият замисъл на поръчката е красноречив. Общината иска да се сдобие с постоянен резерв от проектанти, към който да прибягва при нужда. Това изглежда като отговор на нещо, за което критиците на администрацията говорят от години - Русе често няма готова проектна документация, когато се появи възможност за финансиране. Поради липса на одобрени инвестиционни проекти строителството често се възлага чрез инженеринг, при който един изпълнител проектира и строи по единен договор.
Понякога това е неизбежно, защото програмите за европейско финансиране поставят кратки срокове. Но когато инженерингът се превърне в правило, а не в изключение, той става проблем. Недостатъците на този модел са много. Когато проектантът и строителят са едно и също лице, липсва независим коректив. Никой не е заинтересован да оптимизира решенията в полза на Общината, ако те намаляват приходите на изпълнителя. Участниците правят оферти по задание и идейни параметри, а не по завършен проект. Това затруднява сравнението на офертите и оставя място за последващи спорове, допълнителни работи и промени в цената. Проектирането се подчинява на срока и печалбата от строителството. Резултатът често са компромисни решения, пропуски и корекции в движение. Общината всъщност не знае предварително какво купува. Без готов проект е трудно да се направи точна финансова прогноза, а увеличенията на стойността по време на изпълнение са често срещани.
В това отношение рамковото споразумение може много да помогне, ако бъде използвано добре. Наличието на предварително избрани проектанти по пет направления би позволило на общината да поръчва проекти бързо и по опростена процедура, без всеки път да провежда нова обществена поръчка. Така тя може да натрупва портфолио от готови проекти, преди да се отвори програма за финансиране, и да кандидатства с пълна документация. Строителството ще може да се възлага по класическия ред, с конкурентни оферти върху утвърден проект. 
Рамковото споразумение обаче е инструмент, а не решение. Ефектът му зависи от това как ще се използва през следващите четири години. Дали новата процедура ще бъде използвана за системно подготвяне на проекти, или само за текущи нужди? Ще има ли публичен списък на проектите, които администрацията планира да изработи? Ще има ли отчет за изпълнението на споразуменията? От отговорите на тези въпроси зависи дали новият подход ще бъде успешен.