Психологическата подкрепа за децата в приемна грижа може да бъде насочена както към тяхната адаптация, така и към приемното семейство, посочи психологът към сдружение „Бъдеще за децата“ Диляна Панова. Тя участва в дискусията, посветена на приемната грижа, част от съвместната инициатива „Приеми ме“ на Българската телеграфна агенция (БТА) и Агенцията за социално подпомагане (АСП), заедно с Андрияна Тенева, също психолог към сдружението.
По думите ѝ, ако родителят или приемният родител забележи промяна в емоциите или поведението на детето, която го тревожи, или затруднения, свързани с адаптацията, той може да се обърне към отдел „Закрила на детето“ и да получи насочващ документ за започване на системна работа с детето и приемното семейство.
Панова посочи, че по-специфична работа се налага, когато детето е вписано в регистъра за осиновяване или вече е избрано осиновително семейство. Тогава психологическата подкрепа е насочена към адаптацията на детето към процеса на осиновяване.
Тя отбеляза като предимство близката работа между специалистите, тъй като екипът по приемна грижа и психолозите от сдружението се намират в една сграда. Това позволява да се обменят актуална информация и наблюдения за децата. При работата с дете в приемна грижа специалистите комуникират не само с приемния родител, но и с колегите от отдел „Закрила на детето“ и екипа по приемна грижа, което дава възможност по-пълно да се проследяват потребностите на детето.
При децата в приемна грижа специалистите разполагат с повече източници на информация за състоянието и потребностите им, защото комуникират едновременно с приемния родител, екипа по приемна грижа и отдел „Закрила на детето“. Това според Панова позволява по-добро проследяване на детето и неговите потребности.
При сигнал от приемния родител за промяна в емоциите или поведението на детето, включително затруднения с адаптацията, може да бъде започната системна работа както с детето, така и с приемното семейство, посочи още тя.