- Г-н Иванов, как се отрази на бизнеса това безводие на Дунав, тази суша, която продължава?
- В едно общество се допускат грешки, които се плащат не утре-вдругиден, а след едно поколение. Случаят с изключителното маловодие, абсолютно рекордно тази година, отбеляза се кота - 129, с 56 см под условната нула, е точно такъв. Природата през всичките тези години ни напомняше - имахме такова маловодие и 2022 г., и 2024-а и 2018-а и т.н., това може да се види в бюлетините на АППД. И въпросът е само повишените температури в глобален мащаб, безснежните зими и глобалното затопляне ли са виновни?
- И какъв е отговорът на този въпрос?
- Смело мога да кажа, че ние, българите специално, имаме вина. Защото по цялото протежение на българо-румънския участък, около 471 км, само ние не управляваме водите на река Дунав. Управлението на водите става чрез хидротехнически съоръжения, с брегово укрепване, а при нас това нещо го няма. Задават ми въпроса:
Къде отива тази вода от Дунав, някой краде ли я или какво? Ами отива в морето, след „Железни врата 2“ нищо не я спира
 Дали сме имали пропуски? Да, като държава много пъти. През далечната 1986-1987 г, преди 40 години започнахме да строим хидротехнически комплекс, който отначало се казваше „Белене-Чуара“, а после го променихме на „Никопол-Турну Мъгуреле“. С готова документация, със същинско започнало строителство, с инфраструктура и т.н. Но дойде 1990 г., спряхме го защото нямаше пари. Светът се промени, започнахме прехода и всичко беше забравено. Да, но минаха 40 години, за толкова време хората са построили да кажем Панамския канал. Лично съм минавал, виждал съм го как действа със шлюзовете. И е направено преди 120 години.
- Как трябва да действа това хидротехническо съоръжение?
- Тези хидротехнически съоръжения, защото имаше идея за още едно такова при Силистра-Кълъраш, щяха да вкарат в регулация водите на реката от извора до морето. Нагоре по течението реката е шлюзована, мисля че са 39 съоръжения. Вярно, че реката там е по-малка и по-лесно преградима, но хората са си го направили. Сега се говори колко много вода има горе примерно на Оршова. Ами има, те са между двата хидротехнически комплекса. И е изчислено - там водата с какъвто дебит влиза, с такъв и излиза. Но след „Джердап II“ никой по никакъв начин не може да влияе на реката.
И никой не ни е виновен, сами сме си виновни
Разбирам, че тези неща са трудни, особено когато трябва да се съгласуват две държави, но сега е моментът, когато сме в ЕС, в Шенген, в НАТО, България и Румъния да се хванем за ръце и да настояваме, да лобираме, да искаме нашите европейски приятели да ни помогнат. 
- Колко би струвало това, сигурно милиарди?
- Преди 40 години се говореше за около 4 милиарда доколкото помня. Сега може да отиде на 15-20 милиарда. Но сега е моментът да настояваме за това нещо. Трябва и да обърнем внимание на брегоукрепването. Да, ние сме по-високият бряг, но има една подробност, която хидролозите, физиците я знаят - в Северното полукълбо при въртенето на Земята, действащото Кориолисово ускорение разрушава южните брегове. Ние едва преди няколко години укрепихме Конски плаж, преди още няколко години продължихме брегоукрепването по лимана на АППД. 
- Как помага на корабоплаването това брегоукрепване?
- Помага защото в него се включва и насочването на водата да върви по талвега на реката, където тя сама се промива.
- А тези драгирания, които целенасочено се правят от АППД, за да се пренасочи водата, до каква степен вършат работа?
- Самото наименование на агенцията - за проучване и поддържане на река Дунав, говори, че тяхната функция е друга - те обозначават корабоплавателния път да бъде адекватен съответните дълбочини. И естествено драгират при необходимост пак заради поддръжката на корабоплавателния път. Но 
по отношение на драгирането има един друг елемент, който пак ние сме занемарили - добивът на инертни материали от река Дунав
Доказано е, че годишно реката в българо-румънския участък носи 15-16 млн. тона наносни отложения. Това са пясък, чакъл, тиня, растителни отпадъци, утайки и т.н. До 1990 година бившата държавна фирма „Дунавски драгажен флот“ вадеше годишно около 5 млн. кубика, които са 8,5-9 млн. тона. По същия начин и румънците вадеха такова количество. До 1990 година природата каквото е носела, ние сме поддържали баланс. След това в продължение на 35-36 години двете страни вадим 10 пъти по-малко. А през това време реката си носи нейните 15-16 млн. тона.
- Как сме ги оползотворявали навремето тези инертни материали и защо сега не можем да ги оползотворим?
- Ние не можем да ги добием поради простата причина, че огромна част от територията на българо-румънския участък на река Дунав е вкаран в Натура 2000, в защитени зони. А що се отнася до оползотворяването, в края на 80-те години от река Дунав се добиваха 8-9 млн. тона инертни материали, а за строителството бяха нужни 23-24 млн. кубика. Използването на тези количества спомагаше и за някаква дисциплина относно 
добива на инертни и строителни материали от вътрешността на страната, който в повечето случаи е свързан с разрушаване на екосистемата
за която някои хора много обичат да плачат. Не можеше по него време някой да отиде да вади пясък от вътрешни реки или от чашките на язовири. Защото и такива неща има, но ние си затваряме очите и ги пренебрегване. Уж е забранено, става с разрешения, контроли.
- Да се върнем на това хидротехническо съоръжение, което ще ние струва може би 15-20 млрд. евро. Не знам как ЕС би отпуснал такава сума и всъщност ако се разглежда откъм съотношението разход/полза, ще могат ли ползите да покрият такава огромна инвестиция и в какъв период.
- Тези неща трябва да се гледат в годините напред. Както грешките се проявяват след поколение или две, така и такива капитални вложения се изплащат с години. Нека някой да се зарови и се поинтересува. Наскоро слушах един бивш министър на околната среда и водите, Асен Личев, той каза много интересни неща. Ако искаме да сравняваме ползите за водоснабдяването и напояването река Дунав е колкото 100 реки Марица. При това засушаване са останали 60 Марици. Трябва да се говори по темата и да сме наясно какво трябва да се прави.
Тези съоръжения са необходими и човечеството ги използва
Като погледнем реката в горния участък - в Германия разлика 0-5-8 см. Стигаш до Унгария - минус 16. Някой да е чувал за ниски води в Братислава? Да, но там си направиха хидротехническия комплекс „Габчиково“ преди повече от 30 години. 
- Добре, тук са идвали министри, премиери, президенти, тези неща обсъждали ли сте ги с тях?
- Говорили сме, разбира се, по един или друг повод. От 1990 година досега в Народното събрание са се изредили над 100 русенски депутати. Да сте чули някой от тях да повдига въпроси по отношение на Дунав, на свързаността, плавателността на реката? Както каза и Личев, ние стоим на брега на Дунава люпим семки и чакаме да вали дъжд. Но и да завали, това няма да е от голяма полза, защото не можем да я задържим тази вода, тя си минава и заминава. Аз разбирам, че изграждането на такива съоръжения е много трудно. Но ако бяхме положили усилия през изминалите 40 години, сигурно щяхме да направим нещо.
Ако продължаваме да си мълчим и да се тюхкаме колко много пари ще струва, тези 15 милиарда, за които си говорим сега, ще станат в пъти повече
- Дали ще имаме някога управление, което да мисли в толкова далечна перспектива?
- Това ние проблемът. Възприели сме един принцип - сега и веднага. Най-големият поборник за това София да стане столица на България - Марин Дринов, е настоявал за нея с аргумента, че властта в една държава трябва да бъде далеч от алъш-вериша. Затова според него индустриални центрове като Русчук, Габрово, Търново, Сливен били неподходящи. Да де, но след 150 години няма алъш-вериш без власт и власт без алъш-вериш.