Предложенията за данъчни промени целят защита на българските граждани и финансовата стабилност на страната, заяви заместник-министърът на финансите Людмила Петкова в предаването „Говори сега“ по БНТ. По думите ѝ очакваният бюджетен ефект от мерките е близо 1,5 млрд. евро, като тя определи тази оценка като консервативна.
Петкова посочи, че правителството подготвя пакет за овладяване на инфлацията, част от който е предложеният данък върху свръхпечалбите. Коментарът ѝ беше по повод предупреждението на рейтинговата агенция „Фич“ за рискове от висока инфлация, свързани с увеличението на заплатите и силното вътрешно потребление.
Според заместник-министъра секторите, към които е насочена мярката, сред които банки, големи търговски вериги и застрахователи, формират около 60 на сто от свръхпечалбите в икономиката. Тя добави, че техни представители преди няколко месеца са отричали наличието на свръхпечалби и следователно не би трябвало да се притесняват от предложението.
Производството, селското стопанство и транспортът не са включени, тъй като според финансовото министерство предприятията в тези сектори реинвестират печалбите си в нови мощности, производителност, ефективност и работни места. В други сектори средствата се разпределят като дивиденти към чуждестранни дружества майки и напускат страната без облагане с данък върху дивидентите, посочи Петкова.
По думите ѝ застрахователните премии, банковите такси и лихвите по кредитите се определят на пазарен принцип. Тя смята, че предложеният данък не е основание за повишаване на цените и че евентуално поскъпване заради него би било спекулативно и би изисквало намеса на регулаторите.
Петкова оспори и позицията на управителя на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, който предупреди, че допълнителното облагане на банковите печалби може да оскъпи или ограничи кредитирането, да намали частните инвестиции и да повиши цената на държавното финансиране. Заместник-министърът заяви, че вижда „двоен стандарт“ в позицията на БНБ. Според нея централната банка предупреждава за намаляване на капитала и ликвидността, когато част от печалбите трябва да постъпят в бюджета, но не изразява подобни опасения при разпределянето им като дивиденти към чуждестранните дружества майки.
Ако действително има проблем с капитализацията, БНБ би могла да изиска заделяне на резерви за укрепване на капиталовата адекватност, посочи Петкова.
Тя определи като противоречиви и предупрежденията за отражението на данъка върху кредитирането. По думите ѝ Радев, от една страна, изразява притеснения от бързия ръст на кредитите и рисковете на имотния пазар, а от друга – предупреждава, че мярката може да повиши лихвите и да ограничи отпускането на заеми. 
Петкова подчерта, че кредитирането е чувствителна тема и според нея централната банка трябва да следи за спекулативно повишаване на лихвите, вместо да създава опасения за поскъпването им.
Заместник-министърът заяви още, че няма възможност бюджетният дефицит да се понижи под 3 на сто от БВП през тази година. Очакванията са той да бъде около 5 на сто, а през 2027 г. да спадне под 3 на сто.