Ран Босилек, литературен псевдоним на Генчо Станчев Негенцов, е роден на 26 септември 1886 г. в Габрово. Израства в бедно многодетно семейство. Баща му е занаятчия и опълченец от Руско-турската война (1877-1878), който умира, когато Ран Босилек е на 7-годишна възраст. От майка си още като дете се запознава с устното народно творчество чрез приказките, които тя му разказва. Тези ранни впечатления по-късно намират място в творчеството му, в което народните приказки и фолклорните сюжети заемат значително място.
През 1904 г. завършва Априловската гимназия в Габрово, след което започва да работи като учител в родния си град. В периода 1904-1910 г. развива дейност и като председател на учителското дружество, библиотекар на Народно читалище „Априлов – Палаузов - 1861“, както и като участник в театралния живот на Габрово. За своите ученици създава първото си детско стихотворение „На косичка“, публикувано през 1906 г. в списание „Светулка“. В същото списание, както и в „Картинна галерия за деца и юноши“, публикува стихотворения в периода 1906–1914 г.
От 1908 до 1910 г. следва славянска филология и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1916 г. завършва право с докторат в Брюксел, Белгия. След завръщането си в България за известно време работи като адвокат, но постепенно се разделя с адвокатската професия и се насочва към литературата за деца.
„ДЕТСКА РАДОСТ“ И ПАТИЛАНЦИТЕ
След като се посвещава напълно на детската литература, Ран Босилек участва в редактирането на списание „Светулка“, а от 1922 г. редактира вестник „Врабче“. Същевременно сътрудничи на „Картинна галерия за деца и юноши“ и на списание „Православно християнче“. През 1923 г. започва дългогодишната му работа със списание „Детска радост“, на което е редактор в периода 1923–1947 г. Чрез редакторската си дейност в „Детска радост“ той допринася за появата на стотици произведения за деца от български и чуждестранни автори, особено през 20-те и 30-те години на 20-и век, определяни като „златен период“ на българската детска литература.
В продължение на четвърт век – от 1923 до 1948 г. – е свързан и с издателство „Хемус“ като писател, преводач, редактор и ръководител.
През 1923 г. излиза първата му книга „Косе Босе“, последвана от „Сестрите на Макс и Мориц“ (1924 г.), „Кума Лиса“, „Кумчо Вълчо“ и стихосбирката „Чик Чирик“ (1925 г.). В тези ранни произведения Ран Босилек съчетава приказни сюжети, народни мотиви, хумор и ритмична реч, като постепенно изгражда характерния си образ на разказвач за деца. През 1926 г. излиза „Неродена мома“, а от средата на 20-те години се оформя и цикълът с историите за Патиланци. „Патиланчо. Писма от Патиланчо до Смехурка“ е публикувана през 1925 г., следват „Патиланско царство“ и „Бате Патилан. Писма до Смехурка“ (1927 г.), „Патиланчо Данчо“ (1929 г.), „Патиланчо на село“ (1935 г.) и „Патиланско училище“ (1942 г.).
Патиланските истории се появяват първоначално на страниците на „Детска радост“, за която са създавани специално, и бързо се превръщат в едни от най-разпознаваемите произведения на Ран Босилек. Чрез тях той разработва хумористични сюжети и ситуации в римувана и ритмична проза, а героите и случките от детския свят са представени с игрив език и чувство за хумор. По същия начин са изградени и други негови произведения, сред които „Сестрите на Макс и Мориц“, създадено по мотиви от Вилхелм Буш.
През 30-те години творчеството му се разширява с нови приказки и стихотворения – сред тях „Синчец“ (1930 г.), „Златна ябълка“ и „Момче и вятър. Голобрадко“ (1931 г.), „Жива вода“ (1933 г.), „Куку и Мяу“ и „Дяволчето с бялата опашка“ (1934 г.), както и „Весели очички“ (1936 г.). В приказките му се преплитат авторски измислици и преработени народни сюжети, населени с животни и герои, близки до детското въображение.
Той продължава да пише и през следващите десетилетия, като създава „Златно гущерче“ (1942 г.), „Палави ръчички“ (1945 г.), „Весел Пейчо“ (1946 г.), „Нова песен“ (1953 г.) и други книги за деца. Наред със сюжетната проза поезията остава важна част от творчеството му, а стихотворението „Я кажи ми, облаче ле бяло“, написано през 1916 г. в Брюксел, се превръща в един от най-разпознаваемите му текстове.
ВНИМАНИЕ КЪМ ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОФОРМЛЕНИЕ НА ДЕТСКАТА КНИГА
Като редактор на „Детска радост“ Ран Босилек привлича към детската литература утвърдените български писатели на своето време. Сред авторите, които започват или разширяват работата си за деца чрез изданията, с които той е свързан, са Ангел Каралийчев, Калина Малина, Дора Габе, Елисавета Багряна, Лъчезар Станчев, Асен Разцветников, Георги Райчев, Константин Константинов и Светослав Минков. Сред писателите, привлечени към детската литература с негово съдействие, е и Никола Фурнаджиев.
Особено внимание отделя на художественото оформление на детската книга. За илюстрациите и оформлението на изданията привлича художници като Илия Бешков, Александър Божинов, Вадим Лазаркевич, Борис Ангелушев, Георги Атанасов, както и други водещи художници на периода.
С Вадим Лазаркевич през 1934–1935 г. създава в „Детска радост“ цикъла „Гарван грачи на комин, Дългоушко лапа млин“, публикуван в книжки 1–7 и оформен като тонфилм. По това време подобно съчетаване на рисунка, текст и звуково-визуален разказ е новост за детско издание.
Ран Босилек има принос и за развитието на детската книга като издателска форма. Той е сред създателите на художествено оформената детска книга в България и се стреми текстът, илюстрацията и цялостното оформление да бъдат предназначени заедно за детето читател.
ДРУЖЕСТВОТО НА ДЕТСКИТЕ ПИСАТЕЛИ
На 11 ноември 1928 г. е основано Дружеството на детските писатели, а Ран Босилек става негов първи председател. Той е многократно преизбиран на тази длъжност до 1944 г. Като председател участва в инициативи, свързани с развитието и популяризирането на литературата за деца.
По негова инициатива е съставена първата антология на българската детска литература – „Огнище“ (1933), както и е основан вестник „Детска книга“. Ран Босилек отдава голямо значение и на непосредствените срещи с децата, чрез които поддържа връзка с читателите на своите книги и на изданията, които редактира.
ПРЕРАЗКАЗВА И ПРЕВЕЖДА СВЕТОВНА КЛАСИКА
Паралелно със собственото си творчество Ран Босилек работи като преводач и преразказвач. На български език представя приказки с норвежки, руски, индийски, шведски и японски произход. Превежда или побългарява произведения на Ханс Кристиан Андерсен, братя Грим, Шарл Перо, Вилхелм Буш, Марк Твен, Александър Сергеевич Пушкин, Антон Павлович Чехов и Омир.
Работата му има значение за разширяването на кръга от произведения на световната литература, достъпни на български за детската публика. Със своите преразкази той адаптира класически сюжети към езика и възрастта на младите читатели, като същевременно запазва връзката им с оригиналните литературни произведения.
През 1932 г. книгата „Неродена мома“, съдържаща преразказани от Ран Босилек приказки и илюстрации на Георги Атанасов, издадена от „Хемус“, получава наградата „Шумейкър“ на Втората международна изложба на книгата в Брюксел.
Произведения на Ран Босилек са превеждани на руски, полски, чешки, английски, френски, турски и арабски език.
ПО-КЪСНИ ГОДИНИ
Сред по-късните книги на Ран Босилек са „Нова песен“ (1953 г.) и други стихосбирки и сборници с приказки и проза за деца. Същата година започва работа като заместник главен редактор на списание „Дружинка“, където остава до 1958 г. За този период си спомня и разказва писателят Иван Давидков, цитиран от изданието „Нова светлина“ през 1986 г.: „Той идваше в редакцията първи – в един и същи час, както идва учителят преди да е ударил звънецът – и всичко, до което се докоснеше беше озарено от внимание и обич. Мнозина от днешните най-видни писатели за деца си спомнят с признателност за подадената в началото на пътя им ръка. Той умееше да открива младите таланти, да ги насочва и да се радва на успехите им.“
НАСЛЕДСТВО И ПАМЕТ
Ран Босилек умира на 8 октомври 1958 г. в София. От 1928 г. до смъртта си живее в столицата, в къща на улица „Цар Иван Асен II“ 10. На фасадата на сградата е поставена паметна плоча, а на мястото на родната му къща в Габрово е издигнат негов паметник.
/ЕЛ /ЕМС/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧВИЦИ: Кратка българска енциклопедия, т.4, с.345; Речник на българската. литература, т.3, с.201; Речник по нова българска литература, с.311; Българската литература в дати, с.306; Енциклопедия България, т.5, с.707; Голяма енциклопедия България, т.9, с.3691; в. АБВ, бр. 37, 16.9.1986; в. „Отечествен фронт“, бр. 12493, 30.9.1986; в. „Нова светлина“, бр. 119, 7.10.1986; в. „Новинар“, 22.9.2006; https://dictionarylit-bg.eu/Ран-Босилек; https://sbp.bg/ран-босилек-биография-стихове/;