Бейли заяви, че прехвърлянето на енергийния ценови шок към останалата част от икономиката досега е било „доста ограничено“, но добави, че централните банкери не могат да чакат да се проявят вторичните инфлационни ефекти.
Миналата седмица „Банк ъв Ингланд" гласува да запази основната си лихва на 3,75 на сто, но Комитетът по паричната политика сигнализира, че скоро може да се присъедини към Управлението за федерален резерв на САЩ и Европейската централна банка в повишаването на цената на кредитите.
„Ще става все по-трудно да запазим тази позиция, колкото по-дълго се задържат високите цени на енергията“, заяви Бейли. „Като централни банкери не можем да чакаме да получим всички доказателства за вторичните ефекти, за да вземем решение, защото тогава ще бъде твърде късно“, добави той.
Коментарите на Бейли засилват нарастващите опасения в Комитета по паричната политика относно продължаването на войната между САЩ и Иран. Заместник-управителите Клеър Ломбардели и Сара Брийдън също сигнализираха вчера, че се приближават към подкрепа за повишение на лихвите.
При мнозинство от 6 срещу 3 гласа за запазване на лихвите без промяна на миналото заседание, промяна в позицията на Бейли и неговите заместници би била достатъчна, за да може централната банка да повиши разходите по кредитите на следващото си заседание през ноември.
Търговците оценяват на близо 90 на сто вероятността за повишение на лихвата с 25 базисни пункта и очакват поне още три повишения през следващите 12 месеца.
Цените на петрола от над 100 долара за барел вече вдигат цените на автомобилните горива, а сметките на домакинствата във Великобритания за газ и електроенергия се очаква да скочат с една четвърт при актуализирането на ценовия таван през януари. Такова увеличение би тласнало инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени (CPI), над 4 на сто през 2027 година. Разходите за енергия за промишлеността също нарастват рязко.
Членовете на Комитета по паричната политика смятат, че рязкото затягане на финансовите условия след началото на конфликта в Близкия изток им е дало време да преценят дали компаниите повишават цените, за да компенсират по-високите разходи.
Очаква се слабият пазар на труда във Великобритания да ограничи способността на работниците да договарят по-високи възнаграждения, макар че надеждни данни за договорените заплати през 2027 г. няма да бъдат налични до по-късно през годината.
„Няма съмнение, че виждаме първичните ефекти“, заяви Бейли, посочваки, че в момента се наблюдава доста ограничено прехвърляне на тези ефекти, но все още е рано.