Изследователите установиха, че хората произвеждат значително по-ниски нива на гликозаминогликани в хрущяла си. Гликозаминогликаните са захарни молекули, които привличат водата и помагат на хрущяла да абсорбира сътресенията и да омекотява натоварването в ставите. Екипът откри, че човешкият хрущял съдържа около една трета от количеството гликозаминогликани в хрущяла на шимпанзетата, горилите, орангутаните и бонобото. Това откритие може да помогне да се обясни защо остеоартритът и други ставни заболявания са широко разпространени при хората, но се срещат рядко при другите големи човекоподобни маймуни, дори и при тези, които достигат напреднала възраст.
Остеоартритът засяга стотици милиони хора по целия свят и може да причини болка, скованост и инвалидност. Изследователите предполагат, че тази еволюционна промяна може да е допринесла за появата на други човешки черти, включително по-леки кости и по-пластичен мозък. Те заключиха, че констатациите биха могли да помогнат на учените да разберат по-добре ставните заболявания и потенциално да открият нови подходи за тяхната превенция и лечение, отбелязва Синхуа.