В най-мащабното по рода си проучване досега учените са обединили данни от 103 генома на прилепи и 44 фосила, за да реконструират родословното дърво на прилепите и да установят къде за първи път са еволюирали тези животни.
Новото изследване, публикувано в списание Nature, е най-голямото генетично и палеонтологично проучване на прилепи, провеждано някога.
Изследователите са създали нови, висококачествени геномни последователности за 41 вида прилепи, които са анализирали заедно с 62 вече съществуващи геномни последователности. Така те са получили уникален набор от данни, включващ 103 генома на прилепи и 44 фосила.
„Това е изключително постижение“, написа в имейл до „Лайв сайънс“ съавторката на проучването Ема Тилинг, професор по молекулярна еволюция и филогенетика на бозайниците в Университетския колеж в Дъблин. „След десетилетия изследвания и противоречиви резултати най-накрая успяхме да установим как и кога са еволюирали прилепите.“
Анализът показва, че прилепите са се появили в Европа преди около 65 милиона години, което противоречи на предишни хипотези, според които произходът им е в Азия, Африка или Северна Америка и датира отпреди около 50 милиона години. Освен това изследователите са установили, че ехолокацията и активният полет са се развили при прилепите още в ранен етап – преди около 50 милиона години, а не многократно след началото на разнообразяването на съвременните прилепи.
„Това проучване променя изследванията върху еволюцията на прилепите, защото най-накрая ни дава стабилно и добре изяснено родословно дърво и биогеография – нещо, което учените се опитват да постигнат от десетилетия“, написа в имейл до „Лайв сайънс“ съавторката Соня Вернес, професор и ръководител на изследователската група по неврогенетика на вокалната комуникация в Университета на Сейнт Андрюс във Великобритания. „Когато изясним правилно родословното дърво, всичко останало относно еволюцията на прилепите започва да се подрежда.“
След появата си в Европа прилепите бързо са се разпространили в Африка, създавайки своеобразен коридор между Европа и Африка, от който впоследствие са се разселили към Азия, Северна и Южна Америка и Австралия, сочат резултатите.
Прилепите са единствените бозайници, способни на истински активен полет – тоест размахват крилата си, вместо просто да се плъзгат във въздуха или да се спускат като с парашут. В хода на еволюцията си те са придобили и по-дълга продължителност на живота в сравнение с други бозайници със сходни размери – живеят осем до десет пъти по-дълго от очакваното и показват малко признаци на стареене и рак, сочи проучването.