Рубриката „Психология за всеки“ е предназначена да разяснява и прави достъпни различни теми от психологията за широката аудитория. В нея ще откривате статии, които разглеждат важни въпроси за личното развитие, подобряването на взаимоотношенията и методи за справяне с ежедневните предизвикателства. Тази рубрика има за цел да предложи подкрепа и насоки на всички, които искат да разберат по-добре себе си и хората около тях. Темите ще бъдат поднасяни на разбираем и практически насочен език, за да бъде психологията достъпна за всеки, който иска да обогати живота си и да се чувства по-свързан и устойчив.
„Вярвам, че психологическото познание е мощен инструмент за позитивна промяна“, казва Диана Балканджиева. Тя е магистър психолог и семеен терапевт. 
Базов психотерапевт по позитивна психотерапия и член на Дружеството на психолозите в Република България.
Преминала е обучения и специализации в областта на арт-терапията; семейни и бизнес констелации; консултиране при хранителни нарушения и емоционално хранене; НЛП (невролингвистично програмиране); работа с метафорични карти и коучинг за родители. 
За информация и контакт: телефон 0897 286 671 и https://dianabalkandjieva-psychologist.com/

Преди броени дни чествахме 22 септември - Денят на независимостта на България. Датата, на която през есента на 1908 година в историческата църква „Свети четиридесет мъченици“ в старата столица Велико Търново, княз Фердинанд прочита и подписва Манифеста към българския народ. С този държавнически акт страната ни отхвърля васалната тегоба на Османската империя, прекратява всякаква политическа и финансова зависимост и възкръсва като суверенно царство, равноправно на европейските народи. Преди броени дни, точно на 22-ри, бях там. Усетих духа на този празник с всяка фибра на тялото си. Вървях бавно по калдъръма на Самоводската чаршия, сред аромата на ковано желязо, прясно сварено кафе на пясък и онова тихо достойнство на старите занаятчии, което сякаш надживява епохите. А вечерта бях сред хилядното множество, затаило дъх под хълма Царевец за спектакъла „Звук и светлина“.
Когато крепостта засия в огнени багри, камбанният звън разтърси хълма Царевец и отекна в скалите, а над река Янтра се разля онази мощна, тържествена музика, въздухът трепереше. Побиха ме тръпки от величието на предците, които са имали дързостта да кажат на света: „Ние избираме да чертаем пътя си сами!“.
Но докато стоях там в нощта, под светлините на лазерите и сред празничната еуфория, в мен като психолог неизбежно изплува един голям, дълбок, болезнен и твърде неудобен въпрос: А ние, отделните хора, станахме ли наистина независими?
Свободен ли е съвременният човек, или просто смени историческите вериги с невидими, но много по-коварни психологически окови? 
Ежедневно в практиката си виждам интелигентни, образовани, успешни личности, в чиито документи пише, че са свободни граждани на суверенна държава, но чийто вътрешен свят живее под тежко, мъчително робство. Защото най-страшните окови никога не са били от желязо. Най-страшните вериги са изковани от страх, от чувство за вина, от чужди очаквания и от детската, паническа нужда да бъдем харесвани и одобрявани на всяка цена.
Невидимите господари на нашето съвремие 
Парадоксът на днешния ден е огромен. Никога в историята отделният индивид не е разполагал с повече права, повече законова защита, повече свобода. Можем с един куфар да пътуваме по света, можем да сменяме професии, градове и държави само с един клик. И въпреки това мнозинството живее в състояние на пълно вътрешно подчинение.
Кои са господарите, на които плащаме най-тежкия духовен данък днес? 
* Първият и най-безпощаден деспот се нарича „Какво ще кажат хората?“. Това е най-големият социален тиранин. Хиляди човешки животи остават неизживени, таланти - заровени, а мечти - стъпкани, само от сковаващия ужас да не бъдем осъдени от роднини, съседи, колеги или анонимни съдници в интернет пространството. Продаваме истинската си същност, само за да поддържаме фасадата на „приличното“, „нормалното“ и „удобното“.
* Вторият господар е емоционалната зависимост. Колко хора остават заклещени с години в токсични, унизителни или напълно изчерпани бракове и връзки? Не от любов, а от парализиращ страх пред самотата. Страхът, че ако останат сами, няма да оцелеят. Те доброволно залагат достойнството, здравето и съня си, само и само да не погледнат собствената си вътрешна празнота в очите.
* Третият господар е синдромът на вечното угаждане. Това е робството на „добрата жена“ или „услужливия мъж“, които нямат право на собствено „Не“. Те се разкъсват да обслужват чужди очаквания, спасяват всички наоколо, носят чуждия товар на гърба си, а когато останат сами вечер, плачат от изтощение и безсилие. Това не е благородство. Това е липса на личен суверенитет.
Защо свободата плаши? Психология на доброволното подчинение 
Великият психоаналитик Ерих Фром посвещава цял класически труд на феномена „Бягство от свободата“. В него той доказва нещо, което звучи парадоксално: хората всъщност често се страхуват от свободата. Защо? Защото истинската независимост има една непосилна за мнозина цена и тя се нарича лична отговорност. Когато си зависим и подчинен, ти имаш вечно алиби. Ако животът ти е провален, виновен е партньорът. Виновна е държавата, кризата, шефът, родителите или съдбата. Винаги има външен виновник за твоята нещастна съдба. Зависимостта носи фалшива, упояваща безопасност - тя отнема силата ти, но те освобождава от вината и от риска да сгрешиш.
Когато обаче подпишеш своя личен манифест за независимост, алибито изчезва. Заставаш на капитанския мостик на собствения си кораб. И ако корабът се удари в скалите, няма кого да обвиняваш - ти си държал руля. Това изисква зрялост, смелост и отказ от инфантилното очакване, че някой друг ще дойде отвън, за да те спаси, да те направи щастлив или да въведе ред в хаоса ти.
Признаците на вътрешния суверенитет
Как разбираме, че един човек е станал наистина независим отвътре?
* Той владее свещеното изкуство на границите. Независимият човек умее да каже спокойно, твърдо и без грам вина: „Не, това не ми е приятно“, „Не, това нарушава покоя ми“, „Не, не мога да поема този ангажимент“. Той не крещи, не се оправдава с дълги фалшиви истории и не моли за извинение за това, че пази енергията и здравето си.
* Той не търгува с автентичността си за чуждо одобрение. Знае своята стойност. Ако светът му ръкопляска - благодари с усмивка. Ако го критикуват - не се срива. Неговата вътрешна опора не зависи от броя похвали, харесвания или чужди настроения.
* Той умее да бъде сам, без да бъде самотен. Независимият човек е добра компания на самия себе си. Той влиза във връзка не от глад и недоимък, за да запълни зейнала празнота, а от позицията на пълноценност - за да сподели щастието си с равен партньор.
* Той е простил на родителите си и ги е освободил от ролята на длъжници. Докато обвиняваме майка си и баща си за дефицитите от детството, ние оставаме малки, сърдити деца, оковани за миналото. Психологическата независимост настъпва в мига, в който спрем да търсим компенсации и сами станем любящ родител на своето вътрешно дете.
Време е за твоя личен 22 септември 
Историята на един народ се пише с дипломация и битки на площадите, но историята на твоята свобода се решава тук и сега. В тишината на твоите собствени решения.
Погледни честно житейския си път и си отговори на следните въпроси:
* Къде продължавам да бъда доброволен васал?
* На кого съм дал ключа от собственото си самочувствие и спокойствие?
* В кои ситуации се държа като роб, който мрънка под носа си, но продължава да търпи унижение, нелоялност или пренебрежение?
* Кой продължава да управлява границите ми чрез вменяване на вина?
Нито един владетел не дарява свобода даром. Тя винаги се отвоюва. Отвоюва се със смелостта да заявиш присъствие. Със смелостта да загубиш хора, които са те държали до себе си само докато си им удобен. Със смелостта да понесеш нечие временно недоволство в името на трайния си душевен мир.
Нека помним урока на Велико Търново и на предците ни, но нека направим и най-важната крачка - да свалим невидимите окови на душата. Защото най-великият манифест е онзи, който разписваш в собственото си сърце с думите: „От днес моят живот принадлежи на мен. Аз съм неговият единствен и суверенен господар!“.
Психологически ритуали за обявяване на личен суверенитет:
* Написване на личен Манифест за независимост: Вземете бял лист хартия и химикал. Напишете най-отгоре: „Аз, (вашето име), днес тържествено обявявам своята пълна независимост от...“. Избройте честно всичко онова, на което повече отказвате да слугувате: чуждото мнение, токсичните манипулации, вината, болезнения перфекционизъм, навика да се поставяте на последно място. Подпишете се с днешна дата. Поставете листа на видно място или го изгорете символично като знак за пречистване.
* Практиката на „Здравословното Не“: През идните три почивни дни съзнателно откажете поне една покана, задача или молба, която ви натоварва и която досега бихте приели само от страх да не обидите някого. Кажете спокойно и уверено: „Благодаря за предложението, но този път няма да мога да се включа“. Наблюдавайте реакциите на нервната си система - първоначално ще има лек трепет на тревога, но след него ще усетите дълбокото, здравословно облекчение на завърналото се достойнство.
* Ритуалът на върнатия ключ: Затворете очи и визуализирайте хората, които имат най-голяма власт над емоциите ви - онези, чийто студен тон или критика ви разклащат из основи. Представете си, че държите в ръка голям златен ключ. Това е ключът от вашия вътрешен мир и емоционален дом. Мислено го приберете и заключете вратата на сърцето си отвътре. Вече никой няма право да влиза там неканен и да цапа. Вие решавате кого да пуснете и пред кого да поставите ясна граница.