Ключова според него е ролята на образованието, защото подготвя бъдещите специалисти, които ще навлязат в икономиката и трябва да бъдат готови за тази сложна трансформация, която предстои заради навлизането на новите технологии и изкуствения интелект (ИИ).
Немалка част от сегашните професии ще бъдат драстично променени, а това означава, че университетските структури трябва да полагат усилия в сферата на продължаващото образование. Много хора трябва да се настроят да придобият допълнителна квалификация и да намерят място в обществото и съвременните икономики, каза министърът.
Той отбеляза, че няма как да се спре една нова технология, въпреки че тя предизвиква много страхове. Трябва да си даваме сметка, че ИИ е в младенческа възраст, но скоро ще се отприщи навлизането му във всички сфери на живота. Въпросът е в този момент да се опитаме да започнем да го опитомяваме, защото всяка технология има и тъмни и полезни страни, посочи проф. Вълчев.
Бъдещето е на хибридния интелект, на съчетаването между човешката креативност, ценности и преценка и изчислителната мощ на изкуствения интелект (ИИ), посочи ректорът на Варненския икономически университет проф. Евгени Станимиров, който също се включи в откриването на международната конференция.
Ние трябва да използваме ИИ, но не трябва да позволяваме той да използва нас. Най-големият риск не е ИИ, а изоставането на човешката адаптация от промените, които следват. Днес вече знаем че без използване на ИИ нямаме шанс, защото няма да бъдем конкурентноспособни. Бързото му навлизане във всички сфери го превръща в социално явление, смята той.
Според него дискусията за ограничаване на темповете за развитие на ИИ изглежда доста нерелевантна и е ясно, че каквито и регулации да се налагат, това е необратим процес, но това не е лошо. Цивилизацията има склонност да прилага нови открития и да създава нови индустрии, защото разполага с възможност за това, без предварително да оценява дали са морално желателни, полезни и безопасни за човечеството. Ако една държава или компания наложи ограничения, друга непременно ще реализира технологиите, допълни проф. Станимиров.
Международната научна конференция ICEBM събира учени, докторанти, експерти и представители на бизнеса в дискусии за влиянието на изкуствения интелект, дигиталната трансформация, иновациите и устойчивото развитие върху икономиката, бизнеса, образованието и научните изследвания. В днешната сесия проф. д-р Станислав Иванов от Висшето училище по мениджмънт във Варна представя принципите на робономиката и промените, които автоматизацията и роботизацията носят за икономиката и бизнеса. Проф. д-р Йозге Ерен от Университета „Истанбул Есенюрт“ поставя акцент върху ролята на знанието и организационните способности в ерата на анализа на данни, а доц. д-р Михай Бушу от Букурещкия университет за икономически изследвания разглежда връзката между изкуствения интелект, иновациите и устойчивата трансформация на бизнеса.
Форумът има две основни тематични направления – „Дигитална трансформация, изкуствен интелект и нови и развиващи се технологии“ и „Устойчиво развитие, предприемачество и икономическа трансформация“. Специално място в тазгодишното издание заема докторантската програма, която съчетава представянето на научни изследвания с дискусионни и практически формати. Утре конференцията ще продължи със среща за обмен на идеи и добри практики между представители на науката, бизнеса, технологичния сектор и образованието.