Миналата година ЕС е внесъл по море 1,1 млрд. тона стоки на стойност 1,27 трлн. евро. Износът по море е достигнал 500 млн. тона за 1,069 трлн. евро.
Морският транспорт е представлявал 73,3 на сто от вноса и 72,6 на сто от износа по тегло. Делът му по стойност е бил по-нисък – 50,2 на сто при вноса и 40,4 на сто при износа.
При въздушния транспорт се наблюдава обратната зависимост. По въздух са превозени едва 0,3 на сто от внесените и 2,9 на сто от изнесените количества, но на тези доставки се падат съответно 20,7 и 29,1 на сто от стойността на търговията. Това отразява използването на въздушния транспорт предимно за по-скъпи стоки с по-малко тегло.
Автомобилният транспорт формира 19,5 на сто от стойността на вноса и 24,9 на сто от износа извън ЕС. По физически обем дяловете му са съответно 6 на сто и 17,4 на сто. Железопътният транспорт остава с по-ограничена роля – 1,2 на сто от стойността на вноса и 1,3 на сто от износа.
Спрямо 2024 г. стойността на вноса на ЕС извън блока се е увеличила с 2,9 на сто, а на износа – с 2 на сто. В същото време делът на морските превози по стойност е намалял и при вноса, и при износа, докато относителната тежест на въздушния и автомобилния транспорт се е повишила.
Автомобилният транспорт води при българския износ по стойност
Стойността на българския внос от държави извън ЕС е достигнала 22,87 млрд. евро през 2025 г., което е увеличение със 7,6 на сто спрямо предходната година. Износът е възлязъл на 15,38 млрд. евро, като е намалял с 1,9 на сто.
По физически обем България е внесла 20,85 млн. тона стоки или с 9,8 на сто повече спрямо 2024 година. Изнесените количества са се свили с 10,5 на сто до 13,97 млн. тона.
Морският транспорт е бил с най-голям дял при стойността на българския внос от страни извън ЕС – 44,9 на сто или 10,26 млрд. евро. Следват автомобилният транспорт с 30,8 на сто и въздушният с 13,6 на сто. На превозите чрез фиксирани транспортни съоръжения, включително тръбопроводи, се падат 8,3 на сто.
При износа картината е била различна. По шосе са били превозени стоки за 7,77 млрд. евро или 50,5 на сто от стойността на българския износ извън ЕС. Морският транспорт е заел дял от 34,6 на сто, а въздушният – 11,1 на сто.
По тегло обаче морският транспорт е запазил водещата си позиция. На него се падат 59,3 на сто от внесените и 73,4 на сто от изнесените количества. Автомобилният транспорт покрива 18,2 на сто от обема на вноса и 20,5 на сто от износа.
През 2025 г. стойността на българския износ по шосе е нараснала с 9,2 на сто, а по въздух – с 12,5 на сто. Същевременно морският износ е намалял с 15,6 на сто, а железопътният – с близо 40 на сто.
При вноса най-силно увеличение е отчетено при фиксираните транспортни съоръжения, включително тръбопроводите. Стойността на доставките по този начин е нараснала над три пъти – от 627 млн. евро през 2024 г. до 1,89 млрд. евро през 2025 година. Цялата отчетена стойност в тази категория е при минералните горива и нефтопродуктите.
Дългосрочните данни показват постепенно засилване на ролята на автомобилния транспорт при българския износ извън ЕС. Делът му по стойност се е увеличил от 34 на сто през 2007 г. до 50,5 на сто през 2025 година. За същия период делът на морския транспорт е намалял от 47,5 на 34,6 на сто, а на въздушния се е повишил от 5 на 11,1 на сто.
Сред основните български стоки, изнасяни по шосе, са медта и изделията от мед, оръжията и боеприпасите, машините, автомобилите и частите за тях, електрическото оборудване и фармацевтичните продукти. При морския износ водят зърнените култури, горивата, рудите и маслодайните семена, а при въздушния – електрическото оборудване и оптичните, измервателните и медицинските инструменти.
Данните са от набора на Евростат за търговията извън ЕС по вид транспорт и стокови групи. Категорията „други видове транспорт“ включва пощенски пратки, фиксирани транспортни съоръжения, вътрешни водни пътища, самоходно придвижване и транспорт с неустановен вид, показват още данните на Евростат.