Миналата година ЕС внесе по море 1,1 млрд. тона стоки на стойност 1,27 трлн. евро. Износът по море достигна 0,5 млрд. тона за 1,069 трлн. евро.
Морският транспорт представляваше 73,3 на сто от вноса и 72,6 на сто от износа по тегло. Делът му по стойност беше по-нисък – 50,2 на сто при вноса и 40,4 на сто при износа.
При въздушния транспорт се наблюдава обратната зависимост. По въздух бяха превозени едва 0,3 на сто от внесените и 2,9 на сто от изнесените количества, но на тези доставки се паднаха съответно 20,7 и 29,1 на сто от стойността на търговията. Това отразява използването на въздушния транспорт предимно за по-скъпи стоки с по-малко тегло.
Автомобилният транспорт формира 19,5 на сто от стойността на вноса и 24,9 на сто от износа извън ЕС. По физически обем дяловете му бяха съответно 6 на сто и 17,4 на сто. Железопътният транспорт остана с по-ограничена роля – 1,2 на сто от стойността на вноса и 1,3 на сто от износа.
Спрямо 2024 г. стойността на вноса на ЕС извън блока се увеличи с 2,9 на сто, а на износа – с 2 на сто. В същото време делът на морските превози по стойност намаля както при вноса, така и при износа, докато относителната тежест на въздушния и автомобилния транспорт се повиши.
Автомобилният транспорт води при българския износ по стойност
Стойността на българския внос от държави извън ЕС достигна 22,87 млрд. евро през 2025 г., което представлява увеличение със 7,6 на сто спрямо предходната година. Износът възлезе на 15,38 млрд. евро и намаля с 1,9 на сто.
По физически обем България внесе 20,85 млн. тона стоки, или с 9,8 на сто повече спрямо 2024 година. Изнесените количества се свиха с 10,5 на сто до 13,97 млн. тона.
Морският транспорт имаше най-голям дял при стойността на българския внос от страни извън ЕС – 44,9 на сто, или 10,26 млрд. евро. Следваха автомобилният транспорт с 30,8 на сто и въздушният с 13,6 на сто. На превозите чрез фиксирани транспортни съоръжения, включително тръбопроводи, се паднаха 8,3 на сто.
При износа картината беше различна. По шосе бяха превозени стоки за 7,77 млрд. евро, или 50,5 на сто от стойността на българския износ извън ЕС. Морският транспорт зае дял от 34,6 на сто, а въздушният – 11,1 на сто.
По тегло обаче морският транспорт запази водещото си положение. На него се паднаха 59,3 на сто от внесените и 73,4 на сто от изнесените количества. Автомобилният транспорт представляваше 18,2 на сто от обема на вноса и 20,5 на сто от износа.
През 2025 г. стойността на българския износ по шосе нарасна с 9,2 на сто, а по въздух – с 12,5 на сто. Същевременно морският износ намаля с 15,6 на сто, а железопътният – с близо 40 на сто.
При вноса най-силно увеличение беше отчетено при фиксираните транспортни съоръжения, включително тръбопроводите. Стойността на доставките по този начин нарасна повече от три пъти – от 627 млн. евро през 2024 г. до 1,89 млрд. евро през 2025 година. Цялата отчетена стойност в тази категория беше при минералните горива и нефтопродуктите.
Дългосрочните данни показват постепенно засилване на ролята на автомобилния транспорт при българския износ извън ЕС. Делът му по стойност се увеличи от 34 на сто през 2007 г. до 50,5 на сто през 2025 година. За същия период делът на морския транспорт намаля от 47,5 на 34,6 на сто, а на въздушния се повиши от 5 на 11,1 на сто.
Сред основните български стоки, изнасяни по шосе, бяха медта и изделията от мед, оръжията и боеприпасите, машините, автомобилите и частите за тях, електрическото оборудване и фармацевтичните продукти. При морския износ водеха зърнените култури, горивата, рудите и маслодайните семена, а при въздушния – електрическото оборудване и оптичните, измервателните и медицинските инструменти.
Данните са от набора на Евростат за търговията извън ЕС по вид транспорт и стокови групи. Категорията „други видове транспорт“ включва пощенски пратки, фиксирани транспортни съоръжения, вътрешни водни пътища, самоходно придвижване и транспорт с неустановен вид, показват още данните на Евростат.