Роден през 1935 г. в Стара Загора, той завършва специалността „Скулптура" в Художествената академия в София при проф. Марко Марков. От 1964 г. е преподавател, а през годините се утвърждава и като един от авторитетите в художественото образование. Участва активно и в живота на Съюза на българските художници, където е бил секретар и заместник-председател.
Сред най-разпознаваемите му монументални произведения са „1300 години България“, паметникът „На загиналите поети в България“, Паметникът на 14-те изгорели войници в София и Паметникът на съпротивата в Бургас. Старчев е автор и на художествения облик на едни от най-високите държавни отличия на България – ордените „Стара планина“ и „13 века България“, както и на монетата „Св. Климент Охридски“.
Но зад мащабните произведения, зад общественото признание и десетилетията академична работа стои художник, който продължава да задава въпроси. И днес, след 90-годишния си юбилей, създава нови пластики. Настоящата му изложба „Тя“ е посветена на женския образ и на любовта, определена от куратора проф. Аксиния Джурова като „пета стихия“ – онази, която събира в себе си огъня, земята, водата и въздуха.
„ТЯ“ Е НАВСЯКЪДЕ
„Жената е навсякъде. Най-важното – има я в изкуството. Толкова много дами има в изкуството, които са едни върхови моменти в нашето българско, а може би и в световното", казва скулпторът проф. Валентин Старчев в интервю за БТА по повод новата си изложба, в която представя седем пластики, посветени на жената.
В експозицията авторът разглежда като конкретен образ, символ и състояние, но и като присъствие в различни периоди от човешката история. „Тя е жената, която започва от Адам и Ева, минава през Дева Мария с Христос и идва до днешната жена, която е навсякъде – която е в отглеждащата нашите мили деца, тя е сред учителите, които учат нашите деца, тя е сред учените, които се занимават с най-различни проблеми в нашия живот, тя е майката, която отглежда семейството днеска, тя е навсякъде“, разказва скулпторът.
По думите му именно това е една от причините да създаде изложбата „Тя“. „Толкова творчески години съм правил много малки пластики с женски фигурки и други композиции, но специално жената, така дълбоко погледната, дълбоко разсъдено върху нейния живот и нейния образ, не съм правил и затова го направих сега. На стари години, както се казва“, отбелязва Старчев.
Сред произведенията, свързани с женския образ в творчеството на Старчев, е композицията „Пиета“, която той определя като най-важната си работа. „Тя е, според мен, номер едно в моя живот. Тя беше статуята, с която тръгнах амбициозно и започнах да търся открития, да търся нови неща. Тя беше за мен едно откритие“, казва скулпторът.
Валентин Старчев разказва, че „Пиета“ е една от първите му посоки към женския образ. Композицията, в която майката прегръща героя, по думите му по-късно е станала повод да разгледа темата за жената и чрез образа на Дева Мария, прегърнала Христос.
ИСТОРИЯТА С ПАМЕТНИКА „1300 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ“ - КАТО ДА ТИ ОТНЕМАТ СОБСТВЕНОТО ДЕТЕ
За съдбата на паметника „1300 години България“ скулпторът казва: „Аз да си призная, много страдам за този паметник, „1300 години България“. То е като да ти отнемат собственото дете. И не само да ти го отнемат, а да го ликвидират, да го унищожат“.
По думите му при създаването на паметника е включил три свои композиции. Едната е свързана с работника и се намира в Музея за скулптурата на открито в Антверпен, Белгия. Другата е разработка на „Пиета“, представяща майката с героя. Третата композиция е със Симеон и князовниците.
„Това беше този паметник, „1300 години“, за който твърде много съжалявам, че вече го няма“, казва скулпторът.
В интервюто Старчев разказва и за други свои монументални произведения, сред които паметникът на хан Тервел в град Тервел и Паметникът на съпротивата в Бургас. „Моята цел е била винаги да направя нещо ново. Не да повтарям нещата“, казва още той.
„Аз съм лял и човешки части, аз съм правил и архитектурни моменти, аз съм правил най-различни неща, аз съм включвал в скулптурата, за да бъда винаги да се появя с нещо по-ново. Да нямам една скулптура, която да е едно повторение в моето творчество. Амбицията ми беше винаги да има нещо ново, винаги да има откритие“, допълва скулпторът.
Старчев, който е автор на ордените „Стара планина“ и „13 века България“, както и на монетата „Св. Климент Охридски“, говори и за работата в малък формат. „Даже и малък формат да направи човек, търси темата, която да отговори на времето, в което е направена тази работа. Това е един важен момент. То е чисто творчески момент. Да направиш нещо, в което си усетил времето, в което си го направил“, казва той.
Старчев разказва и за работата си по образа на капитан Петко Войвода. Негови паметници на войводата има в Стара Загора и Борисовата градина в София, а друг бюст, дело на твореца, е поставен в Рим. „Капитан Петко Войвода беше един символ, на който аз много държах да бъде направен. Те ми го възложиха с голям ентусиазъм. И аз го поех с много радост да го направя и то в Стара Загора, в моя роден град, и после и тук, в София“, разказва скулпторът.
Бюстът в Рим е поставен в комплекс около паметника на Джузепе Гарибалди, където има бюстове на чуждестранни участници в движението на Гарибалди. „Капитан Петко Войвода и той е гарибалдиец, участник, и искаха и те да имат един капитан. И аз направих един капитан Петко от мрамор, както са всички останали от бял мрамор“, казва Старчев.
ДУМИЧКАТА СЪСТЕЗАВАМ Е МНОГО ВАЖНА
Говорейки за отношението си към колегите и развитието на българското изкуство, Старчев подчертава значението на творческото състезание. „Аз по този начин си намерих моето място сред колегите, които много уважавам, разбира се“, казва той.
„Това за мен беше един момент, който ми даваше една амбиция в моето творчество. Да се състезавам с тях. Думичката „състезавам“ за мен е важна. Тя е много стара, моя думичка, защото още в началото ви казах, че бях спортист и се състезавах“, разказва Валентин Старчев.
Скулптурата е най-красивото нещо за мен. Тя е всеобхватна, тя е пространствена, тя е форма, тя е камък, тя е метал, желязо, тя е цвят. Тя е нещо, което може да бъде навсякъде в пространството и да накара човек да се мъчи да открие нещо ново в живота си, казва още той.
В „Час пикс“ връщаме Старчев години назад с кадри от архива на БТА от преди повече от 20 години, а той разказва с какви спомени свързва снимките.
В „Час Пик“ отговаря на три неудобни въпроса.
„Час ЛИК“ на БТА завършва с „Портрет в 3 думи“.
Екип подкаст:
Даниел Димитров – идея и концепция
Ваня Сухарова – автор и водещ
Валя Ковачева – монтаж
Красимир Михайлов – оператор
Отдел „Фотоархив“ на БТА
Наталия Добрева, графичен дизайнер
Лъчезара Йорданова – социални медии
Емил Граничаров - шапка
Боряна Тончева - ръководител „Студио БТА“