Увеличаване на размера на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, както и въвеждане на ново данъчно облекчение за детско развитие са сред предложенията за промени в данъчните закони, представени днес от заместник-министърът на финансите Людмила Петкова на брифинг в Министерството на финансите.
Относно мерки по Закона за данъците върху доходите на физическите лица се предвижда увеличение от сега действащият размер за данъчни облекчения за едно дете за 2026 г., който е 6000 лева, на 5000 евро като разликата е 1932 евро, при две деца - от 12 000 лева на 8000 евро, като разликата е 1864 евро, при три и повече деца - от 18 000 лева на 11 000 евро, като разликата е 1796 евро, за деца с увреждания - от 12 000 лева на 10 000 евро като увеличението тук е най-голямо - 3864 евро.
Втората мярка, която също е свързана с работещите семейства с деца, е въвеждане на ново данъчно облекчение за детско развитие - за разходи за здравни, образователни и спортни дейности на деца, обясни Петкова.
Отбелязвайки, че действащите облекчения за деца и за деца с увреждания са без условие - те се приспадат от данъчната основа по нормативно определения размер в закона, идеята на новата преференция е да се приспадат от годишната облагаема данъчна основа конкретни разходи, те да са документално обосновани и да бъдат за детско развитие като например такси за участие в танци, образователни курсове, спорт, обясни заместник-министърът.
Идеята е тези разходи да се приспадат от годишната данъчна основа на работещите родители като за едно дете е предвидено 2000 евро, при две деца 4000 евро, при три и  повече деца – 6000 евро. Петкова обясни, че трябва да бъде документално доказани извършените разходи като документите няма да се прилагат към годишната декларация, а трябва да са налични при проверка от Националната агенция за приходите като идеята е да не се затрудняват нито правоимащите лица, нито НАП, ако е необходимо доказването.
Петкова добави още, че тази мярка е не само за подпомагане на работещите родители, но и има ефект за изсветляване на част от сивата икономика, тъй като много от този вид услуги се предоставят без да се издава документ и без тези доходи да се отчитат и да се облагат с данъци и с осигуровки. 
Сред предложените мерки по Закона за данък върху добавената стойност (ДДС) се предвижда повишаване на прага за задължителна регистрация по ДДС от 51 130 евро на 75 000 евро. Мярката има за цел намаляване на административната и финансовата тежест за микро-, малките и стартиращите предприятия като целта е създаването на по-благоприятна среда за развитие на предприемачеството, особено за предприятията, които са с относително малък оборот, обясни Петкова. Тя добави, че доброволната регистрация по ДДС остава и всяко предприятие, което иска да бъде регистрирано по ДДС, може да подаде искане до НАП.  
следва