Проектът е изграден около едно и също пространство – спалня, в която през годините фотографът снима десетки жени, и проследява промените както в тях, така и в начина, по който той ги наблюдава и фотографира. Това е първата самостоятелна фотографска изложба на Вихро. Тя е започнала без предварително зададена концепция, разказа авторът.
„Това е една идея, която беше открита, а не търсена като ефект“, каза той. След години работа в едно и също помещение фотографът започнал да разглежда архива си и открил повтарящ се мотив – една и съща спалня, но различни жени, различни начини, по които те избират да се покажат, както и променящият се поглед на самия автор.
„Спалнята и леглото са същите за последните 9-10 години, но всичко вътре в това помещение претърпява своята собствена еволюция“, обяснява Вихро.
По думите му в началото жените, които идвали за фотосесия, по-често имали конкретна представа как искат да изглеждат – как да бъдат заснети и какво осветление да бъде използвано. Постепенно започнали да се появяват и жени, които не се харесват на снимки, но виждат във фотографията възможност да се предизвикат.
От около 2024 г. Вихро започва предварително да задава на желаещите да участват в проекта въпроса защо искат да направят фотосесията. Според него именно отговорите на този въпрос очертават важна част от развитието на проекта.
„Защо искаш да си направиш тази сесия?“ е един от въпросите, които фотографът задава, а сред наблюденията му е, че все повече жени, които не се вписват в представата за „перфектна визия“ и не се харесват на снимки, избират да участват от любопитство.
В изложбата жените са представени само с инициали. Сред тях има както жени, които не желаят да бъдат разпознавани, така и популярни личности. За някои от тях фотографът каза, че са дали разрешение снимките им да бъдат използвани единствено в изложбата.
Според Вихро при популярните личности проектът показва друг пласт отвъд публичния образ. „Хората са свикнали да виждат популярните личности да се показват по начин, по който сме свикнали да ги виждаме – те са винаги красиви, винаги заснети по най-проявения начин“, каза той. В неговите фотографии се виждат лицата им, когато са освободени от част от външните фактори, които изграждат публичния им образ.
След 15 години работа фотографът стига до извода, че именно любопитството е един от основните мотиви, които водят жените към неговото пространство.
„Любопитството е нещото, което приканва тази жена да дойде в спалнята и да си позволи да направи това нещо“, каза Вихро. По думите му любопитството за него се оказва равно и дори по-значимо от увереността.
Той подчертава, че за него най-важни не са самите фотографии, а това, което остава у човека след преживяването. Именно затова фотографията според него не е достатъчна, за да предаде всичко, което се случва по време на тези срещи. През последните години към проекта са добавени видео материали и интервюта, а предстои и дигитално публикуване, чрез което наблюденията да бъдат представени в друг комуникационен формат.
Авторът отбеляза, че умишлено се избягват определенията „еротична“ и „будоарна фотография“. Той посочи, че няма проблем с термина „будоар“, но не смята, че проектът попада точно в тази рамка. „Не ме притеснява будоарът по никакъв начин. Просто не съм убеден, че попада в рамката будоар“, каза той.
Според него будоарната фотография предполага личното пространство на жената, докато в неговия проект спалнята е пространство, което той предоставя за фотосесиите. Освен това снимките не следват непременно стереотипната представа за подобна фотосесия.
Вихро подчерта, че голотата не е задължителна част от работата. „Това не са просто будоарни фотосесии, където една жена е влязла да се съблече, защото не винаги жената се съблича“, каза той.
По думите му има случаи, в които жените предварително са заявявали, че няма да има разголване, но в процеса на снимките са променяли решението си. Някои от тях са определяли преживяването като начин да излязат от зоната си на комфорт, а други са говорили за увереност и доверие.
Фотографът разказа, че интересът му към този аспект на работата започва още в началото на професионалния му път. При една от ранните му сесии жена, която първоначално била заснета облечена, след като видяла фотографиите, решила да опита и снимки без дрехи. Самите кадри не били необичайни, но реакцията ѝ, когато се видяла на тях, го накарала да се замисли за значението на разголването и излизането от зоната на комфорт.
„Може би има нещо по самото разголване“, каза той и допълни, че в проекта са снимани не само жени – има и мъже и семейства, но жената остава фокусът на изложбата.
Предстоящата експозиция ще събере над 40 фотографии, а част от участничките са потвърдили присъствие на откриването. Организаторите подготвят и изненада, свързана с жените, чиито образи присъстват в проекта, която няма да бъде разкривана предварително.