Рязкото поскъпване на енергията от началото на войната с Иран в края на февруари е тревожно за Белия дом. Докато чувствителните от политическа гледна точка цени на бензина остават високи - близо 4,50 долара за галон, през последните седмици вниманието се насочи и към дизеловото гориво, чиято цена достигна рекордните 6,50 долара за галон. Т
Поскъпването след началото на войната с Иран в края на февруари увеличава разходите на товарния транспорт, селското стопанство, промишлеността и други сектори.
Тръмп заяви вчера, че подкрепя идеята за забрана на износа на дизел, за която настояват някои републикански законодатели, особено представители на земеделски щати. Министърът на финансите Скот Бесънт съобщи, че администрацията проучва ефекта от пълно или частично ограничаване на износа.
Министърът на енергетиката Крис Райт и министърът на вътрешните работи Дъг Бъргъм обаче изразиха през последните седмици съмнения в ефективността на подобна мярка.
Според анализа на Ройтерс настоящият недостиг е предизвикан предимно от военните конфликти. Преди сътресенията Близкият изток и Русия заедно са осигурявали около една пета от световния износ на дизел по море.
Войната с Иран и нарушенията на корабоплаването през Ормузкия проток ограничиха значителна част от рафиниращите мощности и доставките. Недостигът се задълбочи през юли, когато Русия спря износа на дизел след месеци на украински удари с дронове по рафинериите ѝ.
Половината от шестте най-големи руски рафинерии за производство на дизел са намалили значително или са спрели производството си през септември заради нанесените щети, съобщи Ройтерс.
САЩ се превърнаха в един от малкото доставчици, способни да компенсират част от недостига. По данни на „Кплер“ (Kpler) общият американски износ на петрол е достигнал 9 млн. барела дневно, като от март е с над 20 на сто над средното равнище за 2025 г.
Увеличеният износ обаче ограничава наличностите на вътрешния пазар. Запасите от дизел в САЩ са на най-ниското си равнище за този период на годината от повече от четири десетилетия и са с около 13 на сто под нивото отпреди година.
Спадът е особено тревожен преди есенните ремонти на рафинериите и зимния отоплителен сезон, когато обичайно се натрупват резерви.
Администрацията вече предприе мерки за облекчаване на доставките. През март Вашингтон въведе временно изключение от Закона „Джоунс“, който изисква товарите между американски пристанища да се превозват с кораби, построени, притежавани и регистрирани в САЩ и обслужвани предимно от американски екипажи.
Изключението, което действа до 15 ноември, цели да улесни доставките от рафинериите по крайбрежието на Мексиканския залив към Източното и Западното крайбрежие. Според анализа резултатите засега са ограничени.
Тръмп е насърчил и украинския президент Володимир Зеленски да прекрати ударите по руската енергийна инфраструктура, но атаките са продължили.
На пръв поглед ограничаването на износа би могло да увеличи предлагането в САЩ. През миналата година американските рафинерии са произвеждали близо 5 млн. барела дизел дневно при вътрешно потребление от 3,9 млн. барела.
Според анализа обаче именно зависимостта от износа на останалите количества създава риск от обратен ефект. Първоначално забраната би насочила повече дизел към вътрешния пазар и хранилищата и би могла временно да понижи цените. След запълването на наличния капацитет за съхранение рафинериите биха били принудени да ограничат производството, тъй като няма да могат да продават излишъка в чужбина.
Това би намалило производството не само на дизел, но и на бензин, авиационно гориво и други нефтопродукти, които се получават при преработката на суровия петрол.
Предишни американски администрации също са обмисляли ограничения на енергийния износ. След петролната криза от 1973 г. САЩ забраниха износа на суров петрол за около четири десетилетия. През 2022 г. администрацията на Джо Байдън обсъждаше ограничаване на износа на дизел след сътресенията, предизвикани от руската инвазия в Украйна.
Освен икономически последици евентуална забрана би могла да подкопае доверието в САЩ като надежден енергиен доставчик и да обтегне отношенията със съюзници и клиенти в Европа и Азия, които разчитат все повече на американски горива, заключава анализът.