Общите политическите дебати в рамките на 81-вата годишна сесия на Общото събрание на ООН ще се състоят от 22 до 28 септември (с почивен ден на 27 септември, неделя) в централата на ООН в Ню Йорк. В тях ще се включат представители на високо ниво на 193-те държави членки на световната организация. По актуализирани данни на ООН се очаква близо 130 от страните да бъдат представени от своя държавен глава или от ръководителя на правителството си.
По традиция първият лидер, който ще се изкаже по време на дебатите днес, ще е президентът на Бразилия Луиз Инасио Лула да Силва. Втори на трибуната ще излезе Доналд Тръмп - неговият колега от страната домакин - САЩ. Редът на изказване се определя по сложен протоколен ред, като се вземат предвид географският баланс и равнището на представителство. Препоръчителната продължителност на речите е до 15 минути.
Президентът Илияна Йотова ще направи своето изказване от трибуната на ООН утре.
ОСНОВНИ НЕЩА ЗА СЕСИЯТА
Темата на 81-вата сесия, за чийто председател бе избран министърът на външните работи на Бангладеш Халилур Рахман, ще бъде: "Възстановяване на доверието, управление на трансформацията: Организация на обединените нации, която дава резултати за всички". Темата на 80-ата сесия бе: "По-добри заедно: 80 години и занапред в името на мира, развитието и правата на човека".
В момент на нарастващо геополитическо напрежение и съпътстващи глобални кризи, лидерите ще имат наситена програма, обхващаща теми като конфликтите и международната сигурност, изменението на климата, готовността за справяне с пандемии, покачването на морското равнище, борбата с расизма и напредъка към постигане на Целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, обобщава световната организация на своя уебсайт.
Преди началото на дебатите, генералният секретар на ООН Антонио Гутериш посочи миналата седмица като свои приоритети изкуствения интелект, климата и конфликтите, съобщиха от световната организация.
СЛОЖНА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА СИТУАЦИЯ
Седмицата на високо равнище в рамките на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН ще премине на фона на задълбочаващи се разделения между държавите и натиск върху многостранната система, отбелязват в същото време от световната организация.
Говорейки пред репортери на 16 септември - шест дни преди световните лидери да се съберат в Ню Йорк, Гутериш изброи "три екзистенциални заплахи": неконтролируемия изкуствен интелект, климатичната криза и задълбочаващото се неравенство. Той също така отново призова за решение с две държави на конфликта в Близкия изток и за прекратяване на огъня между Русия и Украйна.
Задачата на ООН да се справи с многобройните глобални предизвикателства е усложнявана от нейните сериозни финансови проблеми, посочва Асошиейтед прес. Те до голяма степен се дължат на отказа на САЩ при президента Доналд Тръмп да превеждат вноските си в размер на милиарди долари в редовния оперативен бюджет на организацията и в отделния ѝ бюджет за мироопазващите операции.
На този фон, администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп за втора поредна година отказа да издаде визи на членовете на палестинската делегация, оглавявана от президента Махмуд Абас, за участие в сесията. Като причина бе посочен отказ на палестинската автономна власт да изпълни ангажиментите си по мирни споразумения с Израел.
В крайна сметка Общото събрание разреши на палестинския президент да направи обръщение чрез видеоконферентна връзка.
ИЗДАДЕНИ ВИЗИ ЗА ИРАНСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ
Администрацията обаче издаде визи за делегацията на Иран - страна, с която САЩ воюват - която включва президента Масуд Пезешкиан и министъра на външните работи Абас Арагчи, отбелязва Асошиейтед прес.
АП определя това решение като необичайно, предвид продължаващата вече повече от половин година война, към която се добави и офанзивата през последните седмици в Йемен на проиранската групировка на хусите, които овладяха стратегическия проток Баб ел Мандеб. В последния момент все пак стана ясно, че някои представители на иранската делегация не са получили визи.
Като страната, където се намира централата на ООН, САЩ по принцип имат ограничени възможности да възпрепятстват участието на чуждестранни лидери в срещите на високо равнище в рамките на годишните сесии на Общото събрание на световната организация. Вашингтон обаче е отказвал визи или е заставял лидери на държави, участващи в активни конфликти със Съединените щати, да не пътуват до Ню Йорк, посочва АП.
Ройтерс отбелязва, че в момент, когато войната с Иран продължава, Тръмп ще се изправи в ООН срещу скептични световни лидери.
Когато говори от трибуната на ООН преди година, президентът на САЩ се похвали с извършените няколко месеца по-рано бомбардировки срещу ирански ядрени обекти, като увери, че те "са унищожили напълно всичко", и обяви, че е постигнал мир между Израел и Иран. Завръщайки се в ООН днес, Тръмп ще се изправи пред една силно скептична аудитория, все по-разтревожена от продължаващия вече шест месеца конфликт между американските сили и един придобил самочувствие Иран, от нарастващата регионална нестабилност и от ядрената заплаха, която не е изчезнала въпреки твърденията му, обобщава Ройтерс.
И докато световните лидери се изказват от трибуната на ООН, в кулоарите на сесията ще има редица ключови срещи, посветени на глобални проблеми и конфликти като тези в Украйна и Близкия изток.
ПРОГРАМАТА НА СЕСИЯТА
Сесията ще събере за поредна година световните лидери, за да съживят глобалното сътрудничество, да дадат критичен тласък на изпълнението на ЦУР на ООН и да стимулират колективни действия за мир, достойнство и равенство на здрава планета, отбеляза световната организация на своя уебсайт. Две ключови платформи ще насочат вниманието към действията и решенията: специална медийна зона за ЦУР, с динамични интервюта и панелни дискусии за решенията за целите от днес до 25 септември; и салон за ЦУР от 14 до 25 септември, с диалози без сценарий, задълбочени анализи на жизненоважни въпроси и интерактивни преживявания.
Преди началото на дебатите, на 18 септември в залата на Общото събрание на ООН се състоя среща, посветена на ЦУР. Направен бе преглед на изпълнението на тази програма. Приета през септември 2015 г. на среща на високо равнище за устойчивото развитие, тя определя 17 цели в областта на устойчивото развитие до 2030 г. със 169 специфични подцели.
В рамките на седмицата на общите политически дебати в централата на ООН на 23 септември ще има среща на високо равнище за отбелязване на 40-ата годишнина на Декларацията за правото на развитие. Приета от Общото събрание на ООН на 4 декември 1986 г. с Резолюция 41/128, декларацията провъзгласява правото на развитие като неотменимо човешко право, в чиято рамка всеки човек и всички народи имат право да участват, да допринасят и да се ползват от икономическото, социалното, културното и политическото развитие.
На 23 септември също така ще се състои среща на високо равнище за действията в областта на климата и справедливия преход. На нея по-конкретно ще бъде обсъдено как преходът към нисковъглеродна икономика да бъде справедлив и приобщаващ, така че уязвимите региони, общности и работници да не бъдат засегнати.
На 24 септември ще има среща на върха за екзистенциалните заплахи, предизвикани от покачването на морското равнище. Те са видими поради все по-честите екстремни природни явления като наводнения.
На 25 септември ще се състои среща на високо равнище за превенцията, готовността и реагирането на пандемии. Това отразява поуките от пандемията от КОВИД-19, избухнала в началото на това десетилетие.
На 28 септември ще има среща, посветена на 25-ата годишнина от приемането на Декларацията и Програмата за действие от Дърбан. Декларацията и съпътстващата програма за действие са приети от държавите членки на ООН на Световната конференция срещу расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетърпимост, състояла се в този град в Република Южна Африка от 31 август до 8 септември 2001 г. Двата документа са своеобразен глобален план на ООН за борба с расизма в глобален мащаб.
На 29 септември ще се състои пленарна среща на високо равнище за отбелязване и популяризиране на Международния ден за пълното премахване на ядрените оръжия (26 септември). Той е обявен от Общото събрание на ООН с цел повишаване на обществената осведоменост за заплахите, свързани с ядрените арсенали, и мобилизиране на нови международни усилия за постигане на един свят без такива оръжия за масово поразяване. Този ден е обявен от Общото събрание на ООН през декември 2013 г. въз основа на срещата на високо равнище на Общото събрание за ядреното разоръжаване, състояла се на 26 септември 2013 г. в Ню Йорк.
ИЗБОР НА СЛЕДВАЩИЯ ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ООН
Началото на сесията съвпада с процеса на избиране на следващия генерален секретар на ООН, който ще наследи на поста Антонио Гутериш. Вторият петгодишен мандат, на който португалецът има право, изтича в края на тази година. По принцип по негласна договорка следващият генерален секретар на ООН трябва да е представител на Латинска Америка, но това не е гарантирано. Освен това постът никога не е бил заеман от жена, което повдига въпроса дали това също няма да е фактор в надпреварата.