Йорданова сподели впечатления от развитието на приемната грижа и процеса по деинституционализация в област Търговище. За себе си тя каза, че в началото на този процес работи като социален работник в Дома за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) в града. Според нея тогава персоналът е възприемал настанените в Дома деца като свои и появата на приемни родители е предизвиквала в някаква степен ревност. „Но, когато се появиха приемните родители и видяхме с каква отдаденост се грижат за децата - отношението ни се промени“, каза Йорданова.
По думите ѝ с развитието на приемната грижа се променя и подходът към работата с децата и приемните семейства. Основна роля в този процес имат екипната работа от ангажираните институции, проследяването на нуждите на всяко дете и подкрепата, която се оказва на приемните родители. Йорданова посочи, че когато от отдел „Закрила на детето“ бъде идентифицирано дете в нужда, специалистите участват в екипни срещи. На тях се обсъждат индивидуалните потребности на детето и се избира най-подходящият вариант за неговото настаняване. „Нямаме случай, когато да не е било настанено дете“, каза началникът на областния екип.
В хода на работата след настаняването се извършват посещения в дома на приемното семейство, дават се насоки и се проследява адаптацията на детето. При възникване на трудности екипът отново се събира, за да обсъди ситуацията и да вземе решение за последващите действия. Йорданова подчерта, че за работата на екипа е важно да има постоянна комуникация с отговорните институции. По думите на началника на екипа винаги в лицето на Община Търговище са намирали подкрепа. "Водим битките си, знаейки, че имаме някой зад гърба си", отбеляза Йорданова.
Тя посочи, че сред основните форми за подкрепа на приемните родители са групите за взаимопомощ, обученията и супервизиите. Приемните родители се събират редовно, за да споделят опит, да обсъждат трудности и да намират решения на възникнали проблеми. Когато някой се сблъска с проблем, друга приемна майка може да сподели как е преодоляла подобна ситуация в миналото. По този начин се създава среда за взаимна подкрепа и споделяне на практически опит.
Периодично се провеждат обучения по различни теми, които се посещават от почти всички приемни родители, независимо от техния профил. Организират се и групови и индивидуални супервизии, чрез които се осигурява допълнителна подкрепа на приемните родители и възможност за професионално обсъждане на конкретни ситуации.
Йорданова отбеляза, че с годините екипът е установил колко трудна е раздялата за приемните родители. Прекратяването на връзката между детето и приемното семейство е сред предизвикателствата, с които те се сблъскват в процеса на работа. „Установили сме, че раздялата е голям проблем, защото е трудно за всеки от приемните родители. В същото време, обаче, емоционалността е и най-големият им ресурс“, каза началникът на областния екип. По думите ѝ в подобни моменти приемните семейства имат нужда от професионално съдействие и подкрепа от специалистите в екипа.
„Всички ние сме една голяма група, в чийто фокус винаги е интересът на детето“, обобщи Йонита Йорданова. Според нея от съществено значение са постоянната комуникация между специалистите, приемните родители и институциите, за да могат децата в нужда да получават необходимата грижа и подкрепа в спокойна среда.