Мистериозната колона (кнехт) под водите на Дунава вече е върху липсващия постамент на русенския кей, съобщи русенският предприемач и родолюбец инж. Иван Иванов едноименна фондация „Д-р инж. Иван Иванов“.
Не всичко около колоната, на която „Утро“ е посветил няколко публикации на Боян Драганов и Стоян Комитски през последните 7 години, е изяснено. На 11 семпември т.г., по повод „изплувалите“ при драстичното падане на нивото на Дунав нови фрагменти от колоната, двамата автори напомниха нейната история, към която се връщаме в резюме. „Не е известен и точният брой на колоните. Смята се, че са били две, но има предположенията, че може да са били и три. Поставянето им сигурност е преди 1922 година, вероятно през 1918 година при изграждане на кейовата стена за нуждите на пристанището в началото на ХХ век. Тогава районът продължава да се урбанизира и се поставят символични кнехтове за връзване на корабни въжета. За времето от 1967 до 1970 година е направено най-голямото преобразуване и залесяване на парковия кей. Новата кейова тераса започва от Пристанището и стига чак до Дълбокия път. Инцидентно се налага паркът да се реконструира заради проект за преминаване през него на главния канализационен колектор. Всичко е разкопано и неугледно... Проектът обаче не се осъществява. През 1976-1977 година започва още по-голяма реконструкция и по проект на инж. Станчо Коев, с техническото ръководство на Цонка Букурова (жената, инициирала по-късно протестите срещу обгазяването на Русе) кеят на Русе придобива вида, който помним допреди две години. По спомени на представители на унгарското корабоплавателно дружество в Русе, които са живели в сградите до дълбокия път до 1964 г. едната от колоните е била катурната в окаяно състояние до караулките на граничарите разположени над самия Конски плаж и е служила за... бариерна рампа. Най-вероятно при последвалата реконструкция на кея е избутана в Дунав.“
А ето какво написа инж. Иван Иванов в групата „Клуб Русчук“ във Фейсбук за изваждането от коритото на Дунав на липсващия постамент и възстановяването на колоната.

Задача обществено-значима, но трудна, защото постаментите са тежки, притиснати с камъни на дъното на Дунав на място с труден достъп, през рибния ресторант под хотел „Рига“.
Моят екип: Лъчезар Лазаров - кранист и Мирослав Станчев от фирма „Стройтехника Манев“ и моят работник Невен Добрев стриктно изпълниха моите строги указания и изисквания и перфектно се справиха. С тях се опитахме да дадем пример, че 
освен много да се говори и пише за спасяване на архитектурните паметници на Русе, трябва и да се действа
Прави чест на всички, които не бяха на първа линия, че щом им се обадя за съдействие - те с готовност помагаха: Управителката на „Стройтехника“ Гергана Манева ми предостави модерен автокран със стрела 33 метра; собственикът на рибния ресторант г-н Илиян Колев разпореди да ни се вдигне бариерата, да инсталираме крана на пътното платно пред ресторанта му и над него да пренесем постаментите до наличната там една декоративна колона, която по със същия екип извадихме от дъното на Дунав преди 5 години.
Декоративната колона с постамента се оказа истинско бижу от богатото архитектурно наследство на Русе. Много са краеведите, историците, журналистите и колекционерите, чиито ценни сведения и снимки за тези загадъчни декоративни колони високо ценя. Няма да ги цитирам подробно, но всички те са мои приятели, които високо ценя и уважавам. От своите професори и научни ръководители съм запомнил и спазвам едно златно правило: да се посочват приносите на предишните изследователи, но и „белите петна“ в тяхната работа, които да станат предмет на моето изследване и на изследванията на бъдещите изследователи:
1. Колко са били колоните? Според досегашни публикации, те са три. Аз обаче установих материални останки от 2 колони - едната с постамент и още един постамент за втората колона, която е неизвестно къде и си задавм въпроса, наистина ли е имало и трета? Това пък са белите петна след моята работа, които са задача на бъдещите изследователи.
2. Твърди се, че е имало по-висока и по-ниска колона, което не е истинта, защото след сато постаментите са с едни и същи присъединителни размери като тези на съществуващата колона, то и втората е същата като нея, високи 115 см., с постаментите 1,45 см.
3. Преди 7 дни от г-н Красимир Малчев научих, че „до брега на оттеглилия се Дунав има фрагмент, подобен на декоративната колона“, която преди 5 години поставихме на автентичното й място - от лявата страна над някогашния Конски плаж. Скоро след това на мястото ме покани и другият откривател Стоян Комитски... Изясних  проблема, че тези фрагменти са извадените вчера /17 септември - б.р./ постаменти на двете декоративни колони.
4. Има публикации от Боян Драганов и Стоян Комитски, че колоните били от гранит, но аз установявам, че те очевидно не са от монолитен гранитен блок. Има предположения, че  те са от или бучарда от ситни камъчета, свързани с цимент, но ако колоните са от каменно-циментова бучарда, те не биха изглеждали като нови, след 55 години престой под водите на Дунав. Установих, че за  материала на колоните има черни вулканични включения, които ме насочиха, че каменистата фракция на колоните е базалтова, свързана със специална и изключително устойчива свързваща маса.
5. За бъдещите изследователи остават открити въпросите какъв точно е този свързващ материал и по каква технология е изработена колоната, възможно е това да е била специална производствена технология, известна на производителя и кой е бил той?
Декоративната колона е част от една вече почти изчезнала картина на стария русенски Дунавски кей
- от времето, когато пристанището не е било само техническо съоръжение, а и внимателно архитектурно оформено пространство. Колоната е преживяла повече от век, забравена и безотговорно нарината и потънала в дъното на Дунав, където е останала десетилетия, докато природата сама не я е показала отново. Преди пет години с моя екип имахме възможността да я извадим, а вчера да я окомплектоваме със своя красив полусферичен постамент и е монтирана на нейното историческо място. А до нея стои вторият постамент, който чака откриването на своята колона, намираща се може би някъде под наносите на Дунав, сред камъните на стария кей, на друго място по русенския бряг, или краси нечии частен имот.
Силно се надявам, че тази статия ще подскаже на отговорните фактори, че  архитектурното наследство на Русе не е само това, което е останало непокътнато, а то включва и онова, което успеем да открием и върнем на града.

Инж. Иван ИВАНОВ