МОН представи вчера пакет от мерки за подобряване на дисциплината в училище, който включва четири основни стълба и отговаря на въпроса как да привлечем детето в училище, как да му помогнем да развие своите силни и слаби страни, какво правим, преди да бъдат наложени санкции. Това каза на брифинга заместник-министърът на образованието и науката д-р Таня Панчева.
От родителската асоциация също отбелязват, че предложеният модел включва четири основни направления: по-добра координация между институциите, карта за проследяване на личностното развитие на ученика, специалист по личностно развитие във всяко училище и система от поощрения, подкрепящи и корективни мерки и санкции. МОН заявява, че санкцията трябва да бъде последна стъпка, предшествана от разговор, подкрепа и работа с детето и семейството, отбелязват от родителската асоциация.
В предстоящото обществено обсъждане смятаме за важно да бъдат изяснени няколко въпроса, посочват от асоциацията и допълват, че картата за личностно развитие не трябва да се превърне в „оценка за поведение“ или в етикет на детето. Проследяването на развитието може да бъде полезно, ако показва напредването, силните страни и областите, в които детето има нужда от подкрепа. Но са необходими ясни и еднакви критерии за всички училища.
Трябва да бъде предварително регламентирано: кой и на каква база прави оценката; как ученикът и родителят могат да се запознаят с нея и да изразят несъгласие; кой има достъп до информацията; колко дълго тя се съхранява и дали може да влияе върху бъдещото образование на детето.
Особено важно е субективна преценка за поведението да не се превръща в трайна характеристика, която следва ученика години наред, посочват от асоциацията.
В позицията се казва, че е необходима ясна роля и професионален стандарт за специалиста по личностно развитие. Идеята за човек, който да координира взаимодействието между ученици, родители и учители, заслужава сериозно обсъждане. Но това не бива да бъде просто още една административна функция, възложена на заместник-директор. Трябва ясно да се определят неговата квалификация, обучението му, отговорностите му и взаимодействието му с училищния психолог, педагогическия съветник, с класния ръководител и с останалите специалисти. Необходимо е и реално време за индивидуална работа с деца и семейства.
Преди санкцията трябва да има реална, а не формална подкрепа. Ако основният принцип е „първо подкрепа, после санкция“, той трябва да бъде видим и в конкретните процедури. При проблемно поведение трябва да се търсят причините, да бъде чута гледната точка на детето, да се разговаря със семейството и да има конкретен план за промяна. Особено важно е да се отчита, че зад едно и също поведение могат да стоят много различни причини: затруднения в ученето, конфликт с връстници, тормоз, семейна ситуация, емоционални затруднения или необходимост от допълнителна подкрепа, отбелязват от асоциацията. И допълват, че една и съща санкция не може автоматично да бъде отговор на различни проблеми.
Родителят трябва да бъде партньор, а не само страна, която се уведомява при проблем. Участието на родителите не трябва да започва, когато детето вече е нарушило правилата. Необходим е ясен механизъм за ранна комуникация между училището и семейството, възможност за срещи и посредничество при конфликт и достъп до подкрепа, когато семейството не може само да разреши възникналия проблем. Отговорността за училищната среда е споделена между училище, семейство и институции. Тя не може да бъде прехвърлена единствено върху детето или родителя.
Новият модел трябва първо да бъде изпробван и оценен, преди да се приложи във всички училища. Предлагаме мерките да бъдат приложени в различни по тип и големина училища и населени места. Още преди началото трябва да бъдат определени измерими показатели: намаляват ли конфликтите и нарушенията, чувстват ли се децата по-сигурни, подобрява ли се комуникацията с родителите, намаляват ли отсъствията и отпадането и как мерките влияят върху работата на учителите. Резултатите от пилотното прилагане трябва да бъдат публични и да послужат за корекции преди въвеждането на модела на национално ниво.
Най-важният принцип е детето да не се превръща в досие, а по-добрата дисциплина е необходима за нормалния учебен процес. Но устойчивата промяна не идва само от повече правила и санкции. Тя идва от ясни граници, последователност, доверие, подкрепа и отношения, в които детето постепенно се учи да носи отговорност за собственото си поведение. Затова при разработването на новия модел очакваме МОН да включи пълноценно в разговора не само учители и директори, но и родители и ученици. Асоциация „Родители“ е готова да участва в този диалог и да представи гледната точка на семействата при разработването на конкретните правила и механизми, се казва в позицията.