Според доц. Лозанов в общественото съзнание съществува предразсъдък, според който градската култура е буржоазна и не е истинска народна култура, като народът не я разпознава като своя.
По думите му градските елити ръководят развитието на културата и ѝ дават перспективи. От това, което се случва в София, зависят културните процеси в цялата страна, каза още главният редактор.
В своя текст доц. Лозанов е очертал „София на три града“, като първият от тях е буржоазната София, която се е развила по време на Третото българско царство. Втория град е социалистическият, а третия е посткомунистическата София, която продължава да се развива до днес.
„Тези три града продължават да съществуват паралелно, понякога смесвайки се, понякога враждувайки“, каза доц. Лозанов, като обясни, че понякога тези вражди са много остри. Той даде за пример как след преврата на 9 септември управляващите се опитват да заличат предшестващия буржоазен град, но и по време на режима много места са били назовавани със своите стари имена, които са върнати след 1990 г.
„Всичко това се запази в паметта и така след социалистическия град дойде и този посткомунистически град“, посочи доц. Лозанов.
„От нас зависи в кой от трите града ще живеем“, каза още главният редактор. Според него софиянци имат избор между това дали ще живеят в социалистическия град с носталгията или в по-ранната столица, която носи тази далечна памет, или ще живеят сега, в града, в който живеят младите. Според доц. Лозанов днес младите, подобно на своите дядовци и прадядовци, могат да се качат на влака и да отидат където искат и дори, ако имат възможност, да отидат да вечерят в Париж и след това да се върнат в София.
„Този брой пресъздава софийската градска култура днес“, каза в заключение главният редактор.