Промените са част от усилията за укрепване на банковия сектор след срива на „Креди Сюис“ (Credit Suisse) през 2023 г. и последвалото ѝ придобиване от Ю Би Ес.
Правителството предлага банката да покрива изцяло инвестициите в чуждестранните си дъщерни дружества с базов собствен капитал от първи ред (CET1). Според оценката му целият пакет реформи ще изисква от Ю Би Ес да поддържа допълнително 20 млрд. долара такъв капитал.
Банката определя изискванията като прекомерни и предупреждава, че те ще я поставят в неизгодно положение спрямо международните конкуренти.
Одобреният от комисията компромис би позволил на Ю Би Ес да използва 13 млрд. долара допълнителен капитал от първи ред (AT1) за покриване на изискванията, свързани с чуждестранните ѝ подразделения.
Андреа Карони от дясноцентристката Свободна демократическа партия (FDP) внесе в понеделник предложение законопроектът да бъде върнат на Федералния съвет — швейцарското правителство.
„Федералният съвет е правилният орган, който трябва да вземе решение за капиталовите изисквания“, заяви Карони пред Ройтерс. По думите му предложението е получило подкрепа от редица негови колеги, но ситуацията остава динамична.
Ако бъде приета от горната камара, инициативата ще трябва да получи одобрение и от долната. Това би могло да позволи на правителството пряко да въведе по-строгите изисквания, за които настоява министърката на финансите Карин Келер-Зутер.
Според нея реформата е необходима, за да бъдат защитени данъкоплатците от разходите при евентуални бъдещи банкови фалити.
Засега не е ясно дали предложението на Карони ще събере мнозинство в 46-членната горна камара. Неговата партия не е единна по въпроса, а Фабио Регаци от партия „Център“, която има най-голямата парламентарна група в камарата, посочи, че са възможни няколко варианта за развитие.
Междувременно Социалдемократическата партия обяви, че ще започне кампания за референдум, ако парламентът смекчи предложението за пълно покритие на чуждестранните дъщерни дружества на Ю Би Ес с базов собствен капитал от първи ред.