Отличен на международни фестивали, сред които тези в Кан, Берлин, Гусман е известен с това, че между 1972 и 1973 г. режисира „Битката за Чили“ – петчасова трилогия за управлението на бившия чилийски социалистически президент Салвадор Алиенде до убийството му на 11 септември 1973 г., отбелязва АФП.
Това произведение до днес се счита за един от най-значимите политически документални филми в историята, отбелязва осведомителната агенция. След преврата на Пиночет, Гусман е арестуван от военната хунта.
„Паметта има своя собствена гравитационна сила. Страните, които заравят престъпленията от миналото, изостават“, каза той пред АФП през 2010 г. – годината, в която фестивалът в Кан селектира филма му „Носталгия по светлината“. Роден на 11 август 1941 г. в Сантяго, Гусман напуска Чили през 1973 г. и се изселва в Куба, Испания, а след това във Франция, но никога не изпуска от поглед бурната история на своята страна.
В изгнание той продължава да снима документални филми като „В името на Бога“ (1987 г.), посветен на ролята на чилийската католическа църква по време на диктатурата, или „Салвадор Алиенде“ (2004 г.). За „Кордилерата на мечтите“ (2019 г. ) Гусман е отличен с наградата „Златното око“ в Кан за най-добър документален филм.
„Страна без документално кино е като фамилия без семеен фотоалбум“, обичаше да каза той, цитиран от АФП.
„Един великан ни напусна“, написа в социалната мрежа „Екс" бившият ляв президент Габриел Борич, който ръководеше Чили между 2022 и 2026 г., цитиран от АФП.