Как се стигна дотам един състезател да се оплаче в социалните мрежи, че неговият спорт е поставен на колене? Къде са големите в миналото щангисти, които, вместо да се обединят, се оказаха малки хора? Как може старият шеф на федерацията Стефан Ботев да блокира в съда избора на новия - Асен Златев, че националите да се чудят накъде да поемат?
Може, може - казва го в емоционален текст шесткратният европейски шампион от ТСК „Русе“ Ангел Русев. 
„На първо място искам да благодаря за оказаната подкрепа и съдействие, благодарение на които успяхме да участваме по-рано тази година на европейското първенство в Грузия. До световното в Китай остава около месец и половина. Нямаме лагери, нямаме никаква яснота и подготовката ни е поставена в много трудна ситуация. Повечето от нас не сме само състезатели - имаме деца, семейства и разходи. Как се очаква да се подготвяме на най-високо ниво и едновременно с това да осигуряваме семействата си, когато нямаме необходимата финансова подкрепа и условия за подготовка?“, пита Русев.
Той припомня предишни уверения, че националите, които се подготвят за големи първенства и квалификации по пътя към Олимпиадата, ще бъдат с приоритет. 
„Затова питам какъв е планът оттук нататък и кога ще видим конкретни действия? Не задавам този въпрос, за да създавам конфликт. Задавам го като състезател, който иска да тренира, да се подготви и да представи България достойно. Времето изтича. Нуждаем се не само от думи, а от конкретна подкрепа и решение“, пише Русев. 
Преди месец и половина темата беше засегната пред „Утро“ от старши треньора на ТСК „Русе“ и националния отбор Радослав Атанасов. На практика той каза същото и изрази съмнения, че подготовката и участието на националите на големи първенства до края на годината могат да бъдат провалени.
„За европейското в Молдова може да се справим някак, защото сме наблизо до тази страна, но за световното в Китай просто не ми се мисли“, каза тогава Атанасов. 
Явно отпреди месец и половина нищо в славните някога щанги не се е променило. И дали не е време големите имена в миналото наистина да седнат на една маса, да се погледнат в очите, Ботев да загърби вождистките си амбиции и да предаде щафетата на Златев като достоен мъж?