При всяко териториално-административно деление на страната се развихрят множество страсти около това кой град да стане център на административната област, кой е по-развит и по-добър за живеене. Тема, която през различните години е все актуална. Имало е силни лобита, представяли са се различни аргументи в полза на един или друг град, може да се каже, че дори са се водили „малки войни“ и жителите на конкуриращите се градове често са се настройвали един срещу друг, вследствие на решението на властимащите за техния град. 
В тази връзка Държавен архив-Русе представя едно много интересно
Изложение от Русенските граждани относно необходимостта от национална, стопанска и културна гледна точка от създаването на Русенска административна област
с център гр. Русе. Датировка на изложението: не по-рано от 1934 г. То е подкрепено с подписите и печатите на представители на Русенски институции и дружества. 


Нека да припомним, че след преврата на 19 май 1934 г. в страната е проведена цялостна административно-териториална реформа, като съществуващите окръзи са обединени в нови 7 области, начело с областни директори. Това става с Наредба-закон за въвеждане изменение в административно-териториалното деление на Царството, обнародвана с Указ 179 от 19 май 1934 г. Областите, които се образуват, са седем, от които Шуменска е с пореден номер пет, като в състава й влизат бившите Шуменски, Русчукски и Варненски окръзи. 
Година по-късно, с Наредба-закон за въвеждане на изменение в административно-териториалното деление на Царството, установено с Царски указ 179 от 19 май 1934 г., обнародвана с Указ 352 от 20 септ. 1935 г., се правят редица промени, като една от тях касае образуването на нова Търновска област, в която влизат околиите Габровска, Горнооряховска, Дряновска, Еленска, Свищовска, Севлиевска и Търновска от Плевенска област и Беленска, Кубратска и Русчукска от Шуменска област.
Друга промяна определя 
от Врачанска и Шуменска област да се отцепят градските общини Видин, Русе и Варна и образуват в административно отношение отделни, самостоятелни административни единици -
градски дирекции, управлявани от градски директори с права на областни директори. Това административно-териториалното деление се запазва едва два месеца, когато е отменено с Наредба-закон и в страната остава в сила териториалното деление от 19 май 1934 г. С Указ 72 от 24 юли 1941 г. се обнародва Закон за създаване на Русенска област (приет от XXV ОНС на 16 юли 1941 г.). С него околиите Поповска, Беленска, Исперихска, Кубратска, Тутраканска, Разградска, Русенска и Силистренска се отделят от Шуменска област и се обособяват в област с център Русе. 
Ето част от текста на изложението, което с неговите доводи днес звучи малко тъжно на фона на намаляващото население в града ни и факта, че голяма част от жителите избират София, Пловдив, Варна или Бургас:
„Уважаемий Господин Министър-Председателю, Русенското гражданство, в което гражданското съзнание и родолюбиви чувства са винаги доминирали, посрещна делото на 19 май ( б.а.- става въпрос за държавния преврат в Царство България, извършен от политическия кръг „Звено“ и Военния съюз) с нескрит възторг. Един от най-културните наши центрове, какъвто безспорно е Русе, не можеше да не вижда опасностите, които криеше за държава и народ израждането на парламентарния режим у нас, и много преди 19 май представителите на стопанския и културен Русе отправяха предупреждения и апелираха най-настойчиво за опомняне. За тях 19 май бе търсен и желан, защото само в един решителен поврат в системата на управлението те виждаха възможността за оздравяване на болния държавен и стопански организъм. Но възторгът на русенци бе помрачен от вестта за деградирането на Русе от положението на окръжен център и подчиняването му в административно отношение на Шумен. Тези наши грижи, обаче, за бъдещето на родния ни град, за съдбата на първия ни град на Дунава, за участта на столицата на Дунавска България, не засенчиха вярата в обективността, родолюбието и творческия замах на новата власт, и тази вяра ни подтикна да предприемем енергични постъпки за коригирането на сторената грешка... 
Русенци, пледирайки за създаването на област с център Русе, не се движат само от локален патриотизъм
но че повдигнатия въпрос е много сериозен и че в случая са засегнати общо-национални, културни и стопански интереси... Гордостта на стопанска България, нашите най-големи  и най-културни центрове на Северна България, двата пристанищни града Русе и Варна получиха достатъчно удари от войните и мирните договори, за да не заслужат да им бъде отнето и онова съдържание, което им остана от времената, когато София бледнееше пред тях...
Аргументите на Русе и Варна не могат да бъдат изтъкнати от никой друг населен център. Кой от другите градове-евентуални претенденти за формирането около себе си на област, може да наведе съображенията на Русе, а именно:
 1) Че той е най-големия населен център на Дунавската равнина.
 2) Че е най-голямото ни  Дунавско пристанище, през което се изнасят 40 милиона килограма български произведения и 56 милиона килограма чуждестранни стоки. По вноса си Русе отстъпва само на Бургас и бие и София и Варна.
3) Че е възел на водни и железни вътрешни и международни пътища.
4) Че вследствие на благоприятното си географическо положение и отличните си връзки с чужбина... той има бъдеще като център на международната търговия. 
5) Че Русе е седалище на стотина индустриални предприятия.
6) Че Русе е вратата на България към Запад и Север и че той има един голям международен пътнически трафик (през 1933 г. са минали през Русе над 10,000 чужденци). 
7) Че Русе е най-културният и благоустроен град на Северна България, с достатъчно държавни здания за всички учреждения на областта.  
8) Че той е бил голям административен център в близкото и по-далечно минало.  
9) Че правилното отправление на неговите културни, политически и най-важно стопански прояви той трябва да има по възможност по-тесен контакт с централната власт...
10) В Русе трябва както до сега, така и за в бъдеще да се чувствува по-силно пулсът на политическо-обществения и стопански живот у нас, защото оттук неговите  рефлекси преминават и границите на България и държат будно националното чувство на поробените ни братя... Това са доводи , които сами по себе си, независимо от чия страна се изнасят, налагат създаването от съответния център на областен такъв...
Уважаемий Господин Министър-председателю, ставайки с настоящето ни изложение изразители пред Вас на тежненията, болките и надеждите на русенското гражданство и на населението от бившия Русенски окръг, ние Ви молим да вземете присърце интересите на нашия край и спрете Вашето и на другарите Ви от Министерския съвет просветено внимание върху този наш апел“.
Изложението завършва с шест страници подписи и печати на представители на Русенски институции и дружества
Пръв се подписва Негово Високопреосвещенство Доростолският и Червенски митрополит Михаил, след което следват кметът Емануил Габровски, както и председатели, общо 54 на стопански, обществени, културни, религиозни, търговски и др. органи и организации между които:  Русенската търговско-индустриална камара; Дружеството на запасните офицери; Русенската стокова борса; Местния занаятчийски и професионален комитет; Сдружението на собствениците на недвижими имоти; Тенекиджийско занаятчийско сдружение; Дунавска разузнаваческа задруга; Арменска духовна община; Израилската ешкеназе община; Русенското птицевъдно дружество; Дружество на митнишките и железнишки посредници; Русенското готварско кебапчийско дружество „Съединение“; Русенско питиепродавско дружество „Св. Трифон“; Яхт-клуб - Русе; Фотографско книговезко занаятчийско сдружение; Декоративно бояджийско занаятчийско сдружение и още много други. 
Този документ, подкрепен с всичките тези подписи и печати, създава впечатление на една сплотеност в името на обща кауза, независимо от политически и друг вид пристрастия, а именно добруването на Русе! И отново ни показва, че има много какво да научим от тези преди нас...

Цветомира ДИМИТРОВА
главен експерт в Държавен
архив-Русе