Когато магическият реализъм на Виолета среща приказния реализъм на Ралица...

Изложбената зала на Дружеството на русенските художници на „Борисова“ 6 често е ставала територия на двама и повече автори, които са подреждали заедно свои картини. От снощи обаче пространството е не просто място, споделено от двама майстори на цвета и композицията, а предлага едно нетипично изкушение за ценителите на изобразителното изкуство. Те имат възможност не само да се докоснат до световете на две впечатляващи авторки, но и да се докоснат до сходствата и различията в творчеството на майка и дъщеря - радващата се на голяма известност и като художник, и като сценограф Виолета Радкова и ценената сред по-младите поколения и съчетаващата художествени инвенции с владеене на технически похвати и в друга сфера, сродна на „чистото изкуство“ Ралица Русева. 

Всъщност идеята двете авторки да подредят заедно свои творби не е нова. За първи път Виолета Радкова и Ралица Русева правят през вече далечната 2003 година - пак в Русе и пак в същата зала. Тогава Виолета Радкова вече е отдавна утвърдено име сред художниците в България, а и зад пределите й, а Ралица преди няколко години се е дипломирала по специалността „Графика“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и вече е имала своята първа самостоятелна експозиция в Русе през 1999 година. 

Беше интересно, на хората им допадна тази идея за наша среща през това, което рисуваме

казва Виолета. 

След това животът продължава. И двете продължават да рисуват. Майката с вещина и удоволствие продължава работата си като сценограф на множество театрални постановки в русенския и в други български театри. А Ралица междувременно прави решителна стъпка в личното си и кариерното си развитие и заминава за Швейцария. Днес тя живее там със семейството си, работи като арт директор на фирма, която се занимава с реклама, но не прекъсва връзките си с приятелите и с хората на изкуството в България. 

„В началото на тази година се обади Албена Айладънова, собственичката на галерия „Теа Алба“ на столичната улица „Янтра“, където често гостувам, и предложи за Цветница заедно с Ралица да направим съвместна изложба. И двете сте с имена на цветя, какво по-подходящо от това за пролетния празник, каза Албена. И наистина направихме изложбата. „Теа Алба“ не е голямо, но е много уютно артистично пространство и нашето участие с Рали там беше много приятно и успешно. И през лятото си помислих: 

защо пък да не направим подобно нещо и в Русе?!

Тук имаме възможност да подредим повече работи, а и така ще направим едно намигване към онова наше съвместно представяне преди двайсет и три години“, казва Виолета Радкова. 
Единственият проблем бил разстоянието между Нойхайм в германска Швейцария, където живее Ралица, и Русе. Проблем, но не непреодолим. (Малко са нещата, които Виолета Радкова е решила, че си струва да бъдат направени и нещо да попречи те да станат.) Така че Ралица изпратила своите картини от Нойхайм, а за Виолета останало да се погрижи за рамките. И за останалото, което съпътства една изложба, което никак не е малко: да подбере творбите, да ги докара до залата, да обмисли как да разпредели пространствата и къде да разположи акцентите, да подреди картините, да покани гостите... 
Всичко това вече е останало във „вчера“. И от снощи до 21 септември русенци имат удоволствието да надникнат във вселените на двете художнички, които по различен, но еднакво завладяващ начин разказват приказките и притчите на своя живот.
Платната на Виолета Радкова излъчват мъдрото сияние на златното и ефирно синьото с майсторски предадените нюанси на колорита и през него звучат посланията на нейната специфична поетика. В нея тя вплита философия, равновесие, размисли за вечните истини на битието, но също и ненатрапчиви знаци на съдбата, през които тя пречупва собственото си възприемане на житейските уроци, преподадени на творческата й същност посредством детайл и асоциация.

Сред картините й има и една, която не се продава

- тя носи названието „Седем“ и е с последната рамка, която е изработил с много любов и много вкус отишлия си преди малко повече от година актьор и спътник на Виолета Иван Самоковлиев. Седем прозрачни сфери сменят полета си над стъклена чаша, като този полет е толкова изящен и безплътен, че при докосването на сферите и чашата нито стъклото се чупи, нито сферите се разпадат. Това е моя картина, която много обичам и за мен тя е много лична и свидна, признава художничката. 
Като своеобразен контрапукт на творбите на Виолета Радкова, изпълнени в приглушени и сдържани тонове, от които светлината извира сякаш неизвестно откъде, картините на Ралица Русева са заредени с много светлина и оптимистична звучност. От тях струят лекота и убеденост в това, че животът е чудна приказка и че каквито и трудности и стени да се изправят пред теб, все едно, най-накрая приказката ще свърши с хубав край. Но заедно с това изправен пред работите на Ралица, зрителят ще улови и друго: че 

светлината и усещането за лекота идват не от това, че приказката задължително следва популярния модел на хепиенд

- напротив те идват от разбирането, от прозирането на смисъла, от постигането на онази вътрешна свобода, която се постига след като си направил усилието да вникнеш, да разбереш, да станеш съпричастен, да надмогнеш себе си. Това го нашепват рибите в „Когато утрото е розово“, слънчевият блик в „Посяхме радост“, трепетът на крилото в „Ангел хранител“, стремителният полет на птиците в „Радост ви дарих“. 
Харесват ми нейните работи, много ми харесват диптихите, допада ми, че търси доминация на цвят във всичките си картини, казва Виолета Радкова. И додава: „Ако моят стил е магически реализъм, то нейният е приказен реализъм“. 
Кога един художник разбира, че детето му също е художник? Изпитвал ли е страхове, че то няма да се осъществи напълно и успешно? Задавам тези въпроси на Виолета Радкова. И получавам малко неочаквани отговори.
„Рали рисува от дете, правеше го добре и затова никога не съм се съмнявала в нейната дарба, участваше в конкурси, пречелеше награди, има една снимка с Дечко Узунов... 

Но истината е, че искаше да стане артистка в куклен театър!

Може би защото израсна в театъра... Три-четири години се занимаваше с пантомима с Дидо Липовански, изкара летните курсове за подготовка в НАТФИЗ при Боньо Лунгов. Но тогава се роди големият ми внук Мони. И след това тя взе решението да кандидатства във Великотърновския университет във факултета по изобразително изкуство. Завърши графика - аз я помолих и направо настоявах да избере именно графиката, тъй като знам, че при живописта много често студентите стават подвластни на стила на своите учители и след това дълго не могат да излязат от това прокрустово ложе. А цветът и сюжетът са душата на художника! Така че тя „преоткри“ живописта, след като се дипломира. Но пък графиката много й помага и сега, когато се занимава с дизайн, а и във Велико Търново учи при един от най-добрите наши художници - Христо Нейков“, разказва Виолета Радкова. 
Как се справя един родител - професионалист в своята сфера - с изкушението да се намесва и да дава съвети на своето дете, за да му помогне да израсне по-успешно? 
А, не се намесвам - и преди не съм го правила, казва майката. Но си припомня как в детските години Ралица е рисувала постоянно и е показвала рисунките си, за да получи нейната оценка. „Казвах й откровено коя ми харесва, а коя не толкова. Много ми се сърдеше, като беше малка - все питаше „Защо и тази не ти харесва?!“. Не съм спестявала забележките си, защото знаех, че това ще й помогне. Смешно беше - винаги с мен в театъра, тя беше сигурна, че аз съм най-главният човек там. Вероятно в детските й очи съм изглеждала точно така - докато строяхме декорите, аз на практика управлявах всички действия на сценичните работници, аз казвах какво да направят и те ме слушаха...“.

Театърът не е останал твърде далече от Ралица Русева и сега

при все че професионалният й живот поглъща голяма част от вниманието и идеите й. Тя е автор на всички отпечатани материали - афиши, постери, за спектаклите на Камен Донев. С него са приятели от детинство и продължават да споделят идеи и творчески проекти. Ралица прави и много от плакатите за представленията на пловдивския театър, последният беше за „Нирвана“ на Константин Илиев на режисьора Стайко Мурджев, уточнява Виолета Радкова. И добавя още една посока в творчеството на Ралица, която в последно време тя развива с удоволствие - илюстрацията на книги. С голяма радост се занимава с илюстрирането особено на детски книжки, а една от впечатляващите й работи напоследък е книгата на друг русенец - Илия Деведжиев, който издаде своите „Интровизации“ преди година. 
Изложбата „Среща 2026“ ще остане отворена за русенските посетители до 21 септември, самата Виолета Радкова уверява, че тя лично ще бъде в залата на „Борисова“ 6 всеки ден след 17 часа.